РЕКИ В БЪЛГАРИЯ

1. РЕКИ В БЪЛГАРИЯ ИЗГОТВИЛ: ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА

2. От повърхностните води речните са основната част от водните ресурси на България. Сравнително малката площна страната , близостта ѝ до Черно и Егейско море, както и комплексът от геолого-геоморфоложките особености са причина реките у нас да са къси и с малък средногодишен отток. Реките у нас се оттичат към две отточни области: Черноморска (Дувански район и Черноморски район) и Егейска (Западнобеломорски и Източнобеломорски район). Към първата се оттичат водите на 57% от територията на страната, а към втората – 43%.

3. Главният вододел между двете области от изток на запад започва от билото на Странджа, като на север следи оградните възвишения между Бургаската низина и Елховското поле, преминава през билото на Бакаджиците и  достига Стара планина. През билата на Стидовска и Сливенска планина достига прохода Вратник и оттам следи централното старопланинско било до връх Звездец в  Етрополска планина, спуска се към рида Гълъбец и през Ихтиманска Средна гора, Септемврийски рид и рида Шумнатица достига Рила, където вододелът се изчаква към връх Мусала, спуска се по Скакавишкото било на Рила  и достига Клисурската седловина, продължава през Верила, Витоша, Люлин, Вискяр, южната ограда на  Трънската котловина и достига при планината Кървав камък на границата със Сърбия.

4. ОТТОЧНИ ОБЛАСТИ

5. Дунавски район Черноморски район

6. ДУНАВ Тя е единствената наша плавателна река. Тече в посока от запад на изток. Извира от планината Шварцвалд в Германия и се влива в Черно море. Свързва ни с много страни от Европа – Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Чрез нея се осъществяват връзките на нашата страна със страните от Западна и Централна Европа, чрез нея ние се приобщаваме към Европа. 5,2% от хидрографският басейн на реката се намира на българска територия. Много наши реки се влизат в Дунав.

7. Река Искър е дълга 368 км (най-дългата в страната), а водосборната ѝ област има площ 8 650 км². извира от Рила и е единствена река, пресичаща Стара планина. Влива се в река Дунав близо до село Гиген. Искър се образува от сливането на три реки: Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър. За нейно начало се приема река Бели Искър, извиращ от Канарското езеро на височина 2500 м. Образува два пролома: - „Панчаревски“ и „Искърски“, характерни с интересни скални образувания, по чиито склонове са разположени множество манастири. ИСКЪР

8. ОСЪМ Река Осъм е дълга 314 км, а водосборната ѝ област има площ 2 820 км². Извира от подножието на връх Левски в Троянския дял на Стара планина на височина 1821 м. Дължината на реката е 314 км с 2824 км2 водосборна област. Осъм се образува от сливането на реките Черни Осъм, приемана условно за нейно начало, и Бели Осъм. Влива се в река Дунав близо до град Никопол.

9. ВОДОСБОРЕН БАСЕЙН НА РЕКА ИСКЪР

10. ВИТ Вит се образува от сливането на Бели Вит, приеман условно за начало на реката, и Черни Вит. Река Вит извира от подножието на връх Вежен в Златишко-Тетевенския дялна Стара планина на височина 2030 м. Тя е дълга 189 км, а водосборната ѝ област има площ 3 220 км². Влива се в река Дунав близо до град Сомовит.Броят на притоците е малък - р; Вит има около десет притока с дължина над 10 км, от които най-голям е Каменка. Формата на водосборната област е силно продълговата (средна ширина 25 км), което не дава възможност за развиване на една по-гъста речна мрежа.

11. ЯНТРА Река Янтра е дълга 285 км , което я поставя на трето място сред българските притоци на Дунав след Искър и Осъм. Води началото си от подножието на връх Хаджи Димитър. Водосборната област има площ от 7869 км2, тя е реката с най-голям водосборен басейн в Северна България. Реката има тридесет притока с дължина над 10 км. Янтра има сравнително голяма извитост поради силното меандриране в долното си течение. При своето преминаване през  Предбалкана образува множество проломи. Най-големият пролом на Янтра е този при Велико Търново. Влива се в р. Дунав под с. Кривина.

13. РОПОТАМО Извира от североизточното подножие на странджанския рид  Босна под името Церовска река. Тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. При село Ново Паничарево реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина.  Реката навлиза в тесен пролом между  Медни рид и Узунджа байр и излиза в широка заблатена долина до устието си в Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош). В последния си участък е известна като Ропотамо.  Най-големият ѝ приток е Росенска река. Общата дължина на реката е 48,5 километра. По-голямата част от долината на реката е лонгоз. Около устието ѝ се е образувал дълъг и широк лиман.

14. КАМЧИЯ Река в Североизточна България, част от Черноморската отточна област, общата й водосборна площ е 5 358 км2. Образува се при сливането на два притока: Луда Камчия и Голяма Камчия, които извират от източния дял на Стара планина. В миналото реката се е наричала Тича, началото си започва от Голяма Камчия при Лиса планина, дълга е 245 км. Река Камчия има 27 притока, най-големият приток е река Луда Камчия. Втори по големина приток е река Врана. В устието на реката е образуван лонгоз.

16. Източнобеломорски район Западнобеломорски район

17. МАРИЦА Река Марица е най-голямата река на Балканския п-ов. Тя има водосборна област до устието си 53 000 км2, а до държавната граница между България и Гърция — 21 084 км2. Марица е и най-пълноводната река в България. Има към 100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо главната река – Тополница, Въча,Стряма, Ракитница, Чепеларска. Притоци на Марица са също и реките Тунджа и Арда, но тъй като те обхващат значителни площи и до границата текат като самостоятелни реки и се вливат в Марица на турска територия, то те се разглеждат като отделни поречия. 

19. ТУНДЖА Най-големия приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия. Поради голямата площ на водосборната й област (7884 км2) и понеже до границата тече като самостоятелна река, то р. Тунджа се разглежда като отделно поречие. Тя извира от централната част на Стара планина източно от в. Ботев. Дължината й до границата е 350 км. Дължината й до границата е 350 км.Река Тунджа приема към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица, р. Синаповска, Поповска и др.

21. АРДА Арда (на гръцки: Αρδας, Ардас) е река в Южна България и Североизточна Гърция (под името Ардас). Тя е дълга около 300 км (241 км на българска територия). Река Арда извира от Ардин връх в Родопите и се влива река Марица на гръцка територия, близо до град Одрин. На река Арда се намират язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград.

23. СТРУМА Река Струма води началото си от южните склонове на Витоша на около 0,6 км южно от Черни връх. Струма тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата. Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по дължина сред българските реки след Искър, Тунджа, Марица и Осъм. Река Струма приема водите на около 42 притока - Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица. Водосборът на р. Струма е 10797 км2, втори по големинав страната. Образува красивите Земенски и Кресненски пролом.

24. МЕСТА Протича през югозападна България  и през територията на Гърция. Образува се от сливането на реките Черна Места и Бяла Места, които извират от  Рила. За условно ночало е приет извор над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила. Водосборната й площ до границата е 2767 км2 и средна надморска височина на българската част на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото поречие в България.  Дължината на реката до границата е 126 км.  Има около 25 притока – Доспатска, Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже.

25. ВОДОСБОРЕН БАСЕЙН НА РЕКА МЕСТА

26. На територията на страна във връзка с особеностите на формиране и режим на речния отток се обособяват две хидроложки области: област със средиземноморско климатично влияние и област с континентално климатично влияние.

27. Областта със средиземноморско климатично влияние обхваща югоизточната част на страната и заема площ 28 507 км2 /27,7%от територията на страната/.  В тази област се формират около 1/5 от водните ресурси /3810 млрд.м3/.  Тя обхваща част от Източна Стара планина /басейните на реките Луда Камчия, Хаджийска и Двойница/, почти цялата Горнотракийска низина, Бургаската низина, Странджанската нископланинска област и Източни Родопи. В различните части на областта степента на средиземноморското климатично влияние е различна. Най-силно е то в Източни Родопи, където е и най-високият модул на оттока - 13,3 л/с/м2 и Странджанския район - 9,28 л/с/м2. Горнотракийската и Бургаската низини са с най-нисък модул - 2,94 л/с/м2. Речният режим се характеризира с зимен максимум на оттока, като в Източна Стара планина, поради проявата на двете климатични влияния се забелязва почти изравняване на зимния и пролетния отток.

28. Областта с континентално климатично влияние обхваща по-голямата част от територията на страната / 72,3% /. В нея условията за формирането и режима на оттока са по-разнообразни. Поради това тя се поделя на две подобласти: равнинно-хълмиста и планинска. *Равнинно-хълмистата подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Средна гора. Водния баланс се характеризира с малки валежни суми и големи разходи в изпарение. В резултат средният отточн модул е нисък- 2,84 л/с/м2, а водните обеми малки /4 885 млрд.м3/. *Планинската подобласт заема площ 30 214 км2 и обхваща западната и централна част на Стара планина, Рила, Пирин Западните Родопи, Влахинско-Беласишката планинска редица, високо-котловинната област. В нея има благоприятни условия за формиране на речен отток. Средногодишният модул е над 10 л/с/км2, а годишния обем на водните ресурси - 10303 млрд.м3.С най-голям средногодишен отточен модул се характеризира Рило-Пиринския район - 14,23 л/с/м2, следван от Стара планина - 13,50 л/с/м2 и Западно Родопския - 11,53 л/с/км2. Най-малък е отточния модул в Краището 5,09 л/с/км2.

29. РЕКА ВЕЛЕКА ЗАЛЕЗ НАД ЯНТРА РЕКА ВЪРБИЦА