1 / 7

Изработил: Елеонора Христова Славчова Преподавател: г-жа Б. Гълъбова

Развитието на науките в древния изток. Изработил: Елеонора Христова Славчова Преподавател: г-жа Б. Гълъбова Училище: 93-то СОУ “Александър Теодоров- Балан ” Дата: 12.19.2012г. Писмеността в древна Месопотамия.

eve
Télécharger la présentation

Изработил: Елеонора Христова Славчова Преподавател: г-жа Б. Гълъбова

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Развитието на науките в древния изток . Изработил: Елеонора Христова Славчова Преподавател: г-жа Б. Гълъбова Училище: 93-то СОУ “Александър Теодоров- Балан” Дата: 12.19.2012г.

  2. Писмеността в древна Месопотамия През 1802г. Германският философ иучител Георг Фридрих Гротфендизучаваклинописнотописмо.Клинописът е едно от най-ранните познати форми на писмено изразяване.Създаден от шумерите приблизително около 3000г. Пр. Хр., клинописътзапочвакатосистема от пиктографии. Клинописът бил записванвърхуглинениплочки, върхукоитосимволи били рисувани с тръстика, наречена стилус. През XIX в. при разкопките в Ниневия, столицата на Асирийското царство, била открита първата библиотека в света на асрийския владетел Ашурбанипал. Тя представлявала стотици глинени плочки, изписани с текстове. Най-старатазвуково-писмена система (13 в. пр. Хр. - началото на Хр.). Финикийскотописмое консонантно - имабукви (22) само засъгласните. Най-древниятпаметникнафиникийскотописмо е надписът на царАхирам.

  3. Писмеността в древен Египет. През 1821г. Франсоа Шамполион- един млад и упорит французин, чрез т.нар. Розетски камък, разгледал йероглифите- египетското писмо. Херодот ги наричал „свещени знаци”. Египетското писмо представлявало съчетание на рисунки и знаци, които означавали отделни понятия (пиктограми). Материалът, върху който пишели, се подготвял от растението папирус. За изпиването им се използвали тръстикови пръчици и червен или черен цвят. Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Създавали се от художници, майстори и скулптори, които правели техни модели и ги измазвали в релефите. Картините на йероглифните азбуки били създадени, за да символизират древноегипетските букви.

  4. Астрономията и астрологията в древния изток. Периодичните изменения на небето са известни от древни времена:Смяната между ден и нощ. Смяната на фазите на Луната. Смяната на сезоните. В съответствие с тези цикли се появяват единиците за измерване на времето: денонощие, месец, година. Макар взаимното разположение на звездите да изглежда неизменно, било забелязано, че няколко светила (планети) правят изключение от това правило. Наблюдавайки измененията на небесната сфера, хората забелязват връзката им със смяната на сезоните на Земята. Това ги навежда на мисълта, че небесните движения вероятно са свързани и с други земни явления — влияят на земната история или предсказват събития — раждането на царе, война, глад, епидемии и др. Доверието към фантазиите наастролозите съдействува значително за развитието на научната астрономия, тъй като владетелите имали нужда от тези „предсказания“. По тази причина древните астрономи отделят особено внимание на по-редки и непериодични явления като затъмнения, появяване на комета, падане на метеорити и др. Най-древният астрономически уред са т.нар. гномон (пръчка за измерване на височината на Слънцето по хвърлената сянка) и календарът. По-късно се появяват различни инструменти за измерване на ъгли. Жреците- вавилонци са оставили множество астрономически таблици. Те са познавали основните съзвездия в зодиакa. Астрономията в древен Египет играе значителна роля в религиозните ритуали, за определяне на датите на празненствата и за определяне на нощните часове. Запазени са храмови книги със записани движенията и фазите на Слънцето, звездите, Луната и планетите.  В Египет е широко разпространено и гадаенето по звездите.Различавали са 45 съзвездия.

  5. Математика Дълго време математичните знания са се прилагали единствено за административни и практически нужди- строене на пирамиди, канали, диги; преброяване на населението;изчисляване на данъци и т.н. Едва след навлизането на математиката в астрономията месопотамските мтематици постъпили в царството на науката. Били изчислени пълнолунията и новолунията. Движението на слънцето и планетите получило точно измерение. Разработени били правила за изчисляване на лунно слънчевия календар. Математиката и точните науки в Месопотамия са на базата на шестдесетична (с основа 60) бройна система. Тя е източника на съвременните 60-минутен час, 24-часов ден и 360-градусов кръг. Шумерският календар се основава на седемдневна седмица. Тази форма на математика служи като средство при шумерската картография. Вавилонците също така извеждат теореми за това как се измерва площта на някои форми и тела.Също така, вавилонците са известни и с вавилонската миля, което е мярка за разстояние, равно на около седем съвременни мили (11 km). Това измерване на разстояние в крайна сметка се превръща в мярка, използвана за измерване на пътя на Слънцето и представляващо мярка за време.

  6. Медицина В Месопотамия получила развитие и медицината. Съществували два начина за лечение на болния: чрез лекарства и чрез магия. Лекарствата били приготвяни от треви, билки, корени, листа , плодове. Лекарят носел чанта, в която държал лекарствата и своите инструменти. В Египет медицината била по- напреднала в сравнение с Месопотамия, а лекарят – по-уважаван и търсен. Египетските лечители лекували с билки, минерали и животински продукти. Може би причина за тава било отношението на египтяните към смъртта. За живота след смъртта било необходимо да се съхрани тялото. Оттук идвали интересът и научният подход към човешкото тяло.Бързиянапредък в медицината на Древен Египет до голямастепен се дължи на военните лекари, съпътстващивойските на бойното поле. В гробнициима изображения на операции на крайници.Травматологиятав била добре развита. Лекърителекувалифръктури, катоизползвалидървенишини и лененипревръзки, напоени с втвърдяваща се смола, с които бинтовали счупениякрайник.

  7. КРАЙ Използвани материали: Учебник по История и Цивилизация, Информация от интернет, Картинки от интернет

More Related