За колективната интелигентност

1. За колективната интелигентност Христо Христов

2. Социално Външни репрезентации Физическо Вътрешни репрезентации • Когнитивната система не работи изолирана от света, тя е възникващо свойство на интеракцията с него (Hutchins, 1995); • Тя е обвързана със социалната среда и физическите артефактив културно-когнитивна екосистема.

3. Колективна интелигентност: възможността на групата да се справя с разнообразни задачи. • Съществува ли фактор, който я обуславя? (Woolleyet al. 2010) • 699 изследвани лица в групи от 2-5; • Методология: McGrath Task Circumplex (групови задачи: пъзели, брейнсторминг, колективни оценки и решения); • Резултати: • Коефициентът “C” не се предсказва от средно IQ, максимално IQ, групова сплотеност и мотивация; • Основни предиктори: брой участващи в дискусията, пропорция на жени в групата, социална чувствителност.

4. Колективната интелигентност като HCI проблем; • Основен въпрос и дефиниция: Как хората и компютрите могат да се свържат по такъв начин, че колективно да действат по-интелигентно от всеки индивид, група или компютър? • (MIT Center for Collective Intelligence) И под по-интелигенто… по-оптимално.

5. Геномът на колективната интелигентност (Malone, Laubacher & Dellarocas, 2010) Методология: 250 случая на уеб-базирана колективна интелигентност. ЦЕЛ Решение Създаване УЧАСТНИЦИ Йерархия Тъпла МОТИВАЦИЯ Вътрешна Външна СТРУКТУРА (създаване) Събиране на информация Състезание Колабориране СТРУКТУРА (решение) Консенсус Пазари Гласуване

7. Справяне с глобалните комплексни проблеми (Rittel & Webber, 1973): • Комплексни проблеми, които не могат да бъдат решени детерминистично; • Конфликти, екологични политики, бедност… • Има твърде много агенти (“stakeholders”), които си противоречат и предефинират проблема, за да се впадне с предложените от тях решения; • Няма ясно съгласие нито за тяхната същност, нитоза техните решения; • Три типа проблеми: • Прости проблеми (и проблемът, и решението са ясни); • Сложни проблеми (проблемът е ясен, решението не е ясно); • Комплексни проблеми (и проблемът не е ясен, и решението не е ясно).

8. Коупинг стратегии за комплексни проблеми (Roberts, 2000): • Авторитетни стратегии – събрана власт • +ефективност поради големина на групата; • -голяма вероятност за грешка. • Конкурентни стратегии – разпръсната власт (“zero-sum game”) • +конкуренцията води до нови идеи; • - голяма вероятност за ескалация. • Колаборативни стратегии – неразпръсната власт (“win/win game”) • + многобройни… координация, мотивация, обща отговорност • - увеличаване на транзакционните разходи • На езика на когнитивната наука: • Прости проблеми: липса на мотивация; • Сложни проблеми: липса на мотивация, когнитивни грешки; • Комплексни проблеми: липса на мотивация, когнитивни грешки и социални пристрастия.

9. Система за делиберативна решения • Основна цел: • Да се създаде система за колективна интелигентност за: • Да се справя с комплексните проблеми и техните когнитивно-психологични допускания (мотивация, групово пристрастие, когнитвни грешки); • Да изолира максимален брой от минусите на трите коупинг стратегии и да имплементира максимален брой от плюсовете. • Основни дизайнерски принципи: • Системата да използва малки групи, които са събрани чрез принципи на пазарния дизайн; • Целта им е да предложат решение и да го защитят в определен времеви интервал; • Тези малки групи да имат заздравено вътрегрупова сплотеност и междугрупово пристрастие с останалите (които смятат за конкурентни); • Системата да отсява предложенията N етапа и подобрява печелившите до достигането на един.

10. Система за делиберативни решения • Колаборативността на системата и в същото поддържането на идеята за конкурентност води до: • Ефективност поради малката група, ефекта на конкуренцията върху идеите и всички плюсове на колаборирането; • Намаляване на проблемите с: • голямата вероятност за грешка поради принципа на агрегиране и отсяване; • намаляване на транзакционните разходи поради достъпността; • контрол върху ескалацията чрез алгоритмично разпределяне на групи.

11. Система за делиберативни решения Това е само един, примерен дизайн. Преповтаряне N брой цикли След първия цикъл целта е подобряване Проблем Гласуване за проблем Участници Процес Разделяне в X екипа Разделяне в групи от Z екипа Отсяване на решения Създаване на предложение Избор Имплементация

12. Участници Разделяне • Принципи на пазарния дизайн: първо се поставя желания резултат, после се стратегическа интеракция, която да го достигне („обърната теория на игрите“) • Целта е да се създадат механизми, които да оптимизират съпоставянето на играчите (които може да са студенти и университет; бъбреци и донори и т.н.) • Моделиранена социалните пристрастия: • Социалните пристрастия, изразени като групова сплотеност, водят до: • споделени цели; • споделени социални норми (Cialdini & Trost, 1998) – например за коопериране (Fowlers & Chritakis, 2007); • споделени ментални модели (Weber & Camerer, 2003); • увеличаване на кооперативното поведение (Yamagishi et al. 2008); • увеличаване на доверието. • Социалните пристрастия, изразени като групова враждебност, водят до: • обратните ефекти; • мотивацияза справяне с другата група.

13. Участници Участници Мотивация Разделяне • Мотивация за участниците • Социалната идентичност води до увеличаване на мотивацията за колаборативни действия; • Членове, които се идентифицират с група в Wikipedia работят 6 пъти повече по „колаборации на седмицата“ (Kraut, • Възможността за наказание (дори на ниво престиж) също (Fehr & Gachter, 2000); • Ако мотивацията за коопериране се моделира като “free-rider” проблем, то е възможно да се появи мотивационно разминаване (“motivational misalignment”, “crowding out effect”) • Налагането на нелигитимна власт намалява вътрешната мотивация (Benkler, 2012): • Освен ако властта не е (а) наложена колективно или (б) всички нямат право да създават правилата (Benkler, 2012).

14. Процес Грешки • Справяне с когнитивни грешки; • Човешкият мозък не се справя добре с комплексността; • При вземане на решения и решаване на проблеми доминират простите правила („евристики“); • Те водят до грешки: • Разнообразието на допускания, представяния и т.н. води до грешките, които се базират на липсата на подобна разнообразност; • Принципите на събирателност заличават клъстърните феномени.

15. Процес Грешки Артефакти • Важни артефакти в средата: • Система за репрезентация на комплексни модели; • Схема за представяне на резултата от всяка група (избягване на проблема на Платон за добрите реторици): • Резюме… • Предложено действие… • Предложени изпълнители… • Възможни плюсове… • Възможни проблеми... • Система за репрезентация на аргументи: Аргумент I Подкрепа А Плюс 1 Подкрепа Б Случаен чат Минус 1 Плюс 1 Подкрепа А Минус 1 Аргумент I Подкрепа Б

16. Как може да бъде полезна такава система? • Освен приложността такава система е добра среда за експериментиране; • Може да се тестват чрез рандомизирани контролирани опити (RCT): • различни теории за намаляването на когнитивните грешки и груповите пристрастия; • методи на информационна визуализция; • методи за оптимизация на вземането на решения. • Дизайнерски проблеми: • Как да изградим по-добра система за гласуване? • Дали подобни принципи могат да се спазят и при масови обсъждания? • Как да се поддържа цялостната мотивация в общността? • Как да се социализират нови членове? • Как да се представят аргументите? • Интересни приложения: • Договаряне на мирни споразумения; • Вземане на медицински (диагностициране) и бизнес решения; • Бизнес комуникация; • Колаборативна наука…

17. Колективната интелигентност като HCR проблем има възможност да се бори с комплексните проблеми; • Тя дава добро приложно поле на когнитивната наука, но се съсредоточава върху по-високо ниво на анализ; • При система насочена срещу комплексни проблеми, трябва да се създаде колаборативна среда, която да има минимално количество минуси; • Тя трябва да може се справя с проблемите на мотивацията, когнитивните грешки, социалните пристрастия и да използва подобрени потребителски интерфейси.