1 / 18

N. Galabov and E. S. Pisanova 1

N. Galabov and E. S. Pisanova 1 1 Department of Theoretical P hysics , University of Plovdiv, 24 Tzar Assen Street, Plovdiv 4000, Bulgaria. Изследване на модел на структурни фазови преходи в анхармоничен кристал с далекодействие с W -функцията на Ламберт. Резюме :.

feo
Télécharger la présentation

N. Galabov and E. S. Pisanova 1

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. N. Galabov and E. S. Pisanova1 1Department of Theoretical P hysics, University of Plovdiv, 24 TzarAssen Street, Plovdiv 4000, Bulgaria Изследване на модел на структурни фазови преходи в анхармоничен кристал с далекодействие с W-функцията на Ламберт

  2. Резюме: Разгледан е точно решаем решетъчен модел, описващ структурни фазови преходи в анхармоничен кристал с далекодействие. Пресметната е плътността на свободната енергия на модела в околност на класическата критична точка в горната класическа критична размерност като са използвани свойстванта на W-функцията на Ламберт. Анализирани са зависимостите на пресметнатата плътност на свободната енергия от параметъра, описващ класическите флуктоации и от параметъра на далекодействие на системата (съответно от размерността на системата). За трите реални физични размерности резултатите, получени чрез използването на W-функцията на Ламберт са сравнени с тези, получени по метода на итерациите.

  3. Цел на изследването: Да се пресметне плътността на свободната енергия на модела в околност на класическата критична точка в горната класическа критична размерност при слаби квантови флуктоации като се използват свойствата на W-функцията на Ламберт.

  4. W-функция на Ламберт • През 1996г. R. M. Corless, G.H. Gonnet, D.E.G. Hare, D.J. Jeffrey и D.E. Knuth събират съществуващата информация за функцията, добавят нови резултати за нея и предлагат тя да се нарича W-функция на Ламберт, защото представлява логаритъм на специален случаи от ред на Ламберт. [R. M. Corless, G. H. Gonnet, D. E. G. Hare, D. J. Jeffrey and D. E. Knuth (1996)] • Подробно разглеждане на W-функцията на Ламберт, както и много нейни приложения за решаването на математически и физични проблеми е направено от A. E. Dubinov, I. D. Dubinova, S. K. Saykov. [A. E. Dubinov, I. D. Dubinova, S. K. Saykov (2006)]

  5. Дефиниция на W-функцията на Ламберт : Уравнение (1) има безброй много решения , където k определя клона на тази многозначна функция. W-функцията на Ламберт влиза и в решенията на много други трансцендентни уравнения, които могат да бъдат сведени до (1). • W-функцията на Ламберт е въведена в системите за символни изчисления Maple и Mathematica. (1)

  6. Фигура 1 Графика на реалните клонове на W-функцията на Ламберт

  7. Интегралното уравнение, което трябва да решим за това изследване може да бъде сведено до уравнение от вида: • което чрез полагане се свежда до (1). Следователно, неговите решения са: (2) (3)

  8. По-Важни ПРИЛОЖЕНИЯ НА W-функцията на Ламберт • Cтатистическата механика [J. M. Caillol (2003)] • Електромагнетизма [D. C. Jenn (2002)] • Tеорията на ускорителите на електрони [C. Thomas, M. I. J. Botman (2002)] • Oптиката и теорията на лазерите [J. K. Jabczynski (2003)] • Физиката на соларните ветрове [S. R. Cranmer (2004)] • Oписване на връзка между напрежение ток и съпротивление в диод [T. C. Banwell, and A. Jayakumar (2000)] • Пресмятане на траекторията на балистичен снаряд в присъствие на въздушно съпротивление [E. Packel, and D. Yuen (2004)]

  9. Моделът Хамилтонианът на модела e Моделът (4) показва фазов преход от втори род при критична температура ,където: е безразмерна температура, е параметър който характеризира квантовитесвойства на системата, е височината на бариера на двуямия потенциал в (4).

  10. Фазовата диаграма на модела Фигура 2Схематична фазова диаграма на модела (4).

  11. Моделът (4) е много реалистичен, защото описва системи с далекодействие при наличие както на класически, така и на квантови флуктоации. • Настоящият модел е използван при изследване на: • структурни фазови преходи с прости дефекти [H. Braeter, D. Michel (2003)] • структурни фазови преходи [E. S. Pisanova and N. S. Tonchev (1993)] • фероелектрични фазови преходи [L. V. Aksenov, S. Stamencovich and N. M. Plakida (1989)] • неподредени магнитни системи[T. Vojita and M. Scrieber (1996)],[T. K. Kopec and R. Pirk (1997)]

  12. Плътност на свободната енергия на модела • Плътността на свободната енергия на модела в термодинамична граница е [J. G. Brankov, D. M. Danchev and N. S. Tonchev (2000)] : където в (6) е радиуса на ефективната сфера заместващ зоната на Брилуен, а е повърхнината на d-мерната единична сфера. • Плътността на свободната енергия на модела в околност на квантовата критична точка е изследвана в[E. S. Pisanova, N. S. Tonchev(2010)] (5) (6)

  13. За плътността на свободната енергия при , когато от уравнение (6) получаваме: • Достатъчно близо до класическата критичната точка , запазвайки водещите членове горното уравнение (7) може да се запише във вида: (7) (8)

  14. В класическата граница при горната класическа критична размерност уравнението за самосъгласуване има вида: където • След заместване на точното решение за плътността на свободната енергия получаваме: където (9) (10) (11) (12) (13)

  15. . Фигура 3 Плътността на свободната енергия в класическата критична точка, като функция на показателя на далекодействие • За плътността на свободната енергия в класическата критична точка може да бъде получен и следния асимптотичен израз: • където (14) (15)

  16. Таблица 1Числени данни за и за относителната грешка като функции на отклонението от класическата критична точка и на параметъра на далекодействие σ (размерността на системата d). Забележка: В тази таблица относителнита грешка при d=1 и d=2 е в модул, т.к. в тези случай .

  17. Заключения: • полученият резултат по метода на итерациите не отчита зависимостта на плътността на свободната енергия от размерността на системата, докато изразът с W-функцията на Ламберт отчита тази зависимост (виж Таблица 1); • при всяка фиксирана размерност на системата, относителната грешка като функция на отклонението от класическата критична точка нараства; • за разлика от поведението на плътността на свободната енергия в околност на квантовата критична точка, в класическия случай при фиксирано отклонение от класическата критична точка относителната грешка нараства с нарастването на размерността на системата; • за едномерни и двумерни системи плътността на свободната енергия има отрицателни стойности;

  18. Благодаря за вниманието ви

More Related