1 / 45

ПРОГРАМИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ – II ЧАСТ Доц. д-р Юлиана Георгиева

ПРОГРАМИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ – II ЧАСТ Доц. д-р Юлиана Георгиева Катедра “Програмиране и компютърни технологии” Факултет Компютърни Системи и Управление. Литература Ив. Момчев, К. Чакъров, Програмиране III ( C и C ++), ПБ на ТУ, София, 2000

franz
Télécharger la présentation

ПРОГРАМИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ – II ЧАСТ Доц. д-р Юлиана Георгиева

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript

  1. ПРОГРАМИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТРИ– II ЧАСТ Доц. д-р Юлиана Георгиева Катедра “Програмиране и компютърни технологии” Факултет Компютърни Системи и Управление

  2. Литература • Ив. Момчев, К. Чакъров, Програмиране III (C и C++), ПБ на ТУ, София, 2000 • В. Георгиев, Юл. Георгиева. М. Горанова, и др., Ръководство по Програмиране и използване на компютри II (C++), СИЕЛА, София, 2001 • Бьорн Строустроп, Програмният език С++, том 1,2, ИнфоДар 2003. • Кай Хорстман, Принципи на програмирането на С++, • Софтех, 2000. • Скот Майерс, Ефективен С++, Зест Прес 2003. • Д. Богданов, Обектно-ориентирано програмиране С++, Техника, София, 1988

  3. Литература • Хърбърт Шилдт, Практически самоучител, най-успешният и доказан метод за научаване на С++, Софтпрес, София, 2001 • Дейвид Брадли, Програмиране на Асемблер за ПК IBMPC, Техника, София, 1989 • А. Егоров, Р. Стоянова, Програмиране на асемблерен език за 32-битови микропроцесори Intel, част I, Paraflow, София, 1997 • Липман Ст. Езикът С++ в примери, Колхида трейд, София, 1993

  4. Литература • WWW адреси • Introduction to Object-Oriented Programming Using C++ • http://www.desy.de/gna/html/cc/ • C++ Programming • http://en.wikibooks.org/wiki/Programming:C_plus_plus • PC Assembly Language • http://www.drpaulcarter.com/pcasm/pcasm-book.pdf.gz

  5. Някои особености на С++ • Нови възможности за вход/изход - предимства • cout – Поток за вмъкване (изход) - stdout • cin–Поток за извличане (вход) - stdin cout << израз_от_произволен_тип; Потокът coutполучава стойността на израза Променлива получава стойност от входния поток cin cin >>променлива_от_произволен_тип;

  6. Някои особености на С++ • Нови възможности за вход/изход - предимства Библиотеченфайл за cout и cin #include <iostream.h> void main() { int n=25; unsigned q=6300; float x=12.3456789; char c=’a’,*ch=”C++”; cout <<”n=”<<n<<”,q=”<<q<<”\n”; cout<<”x=”<<x<<”\n”; cout<<”c=”<<c<<”,ch=”<<ch<<”\n”; } n=25,q=6300 x=12.3457 c=a,ch=C++

  7. Някои особености на С++ • Нови възможности за вход/изход - предимства Пример за попълване и четене на масив от символи #include <iostream.h> void main() { char t[80]; int i=0; cout<<”Въведи символи с точка на края.\n”; do { cin>>t[i]; } while(t[i++]!=’.’); cout<<”\n\nПрочетени символи\n”; i=0; do { cout<<t[i]; } while(t[i++]!=’.’); }

  8. Някои особености на С++ • Форматиране на вход/изхода Форматиращи флагове • Освен автоматичното форматиране (показано в по-горните примери) е възможно явно форматиране на обмена със стандартните входно/изходни устройства. Дефинирани са флагове (битове) от клас ios, чието състояние определя формата. Установяването им в 0 или 1 се извършва с предварително дефинирани функции.

  9. Някои особености на С++

  10. Някои особености на С++

  11. Някои особености на С++ • Форматиране на вход/изхода • Установяване на форматиращите флагове (прототипи на функции): Установява флаг long setf(long flags); Премахва установен флаг long unsetf(long flags); Установява група от флагове long flags(long mask); Извикване на функция поток.setf(параметри);

  12. Някои особености на С++ • Форматиране на вход/изхода Пример: #include <iostream.h> void main() { cout.setf(ios::hex | ios::showbase);//установява флагове cout<<100<<'\n';//извежда: 0х64 cout.unsetf(ios::showbase);//премахва установен флаг cout<<100<<'\n';//извежда: 64 cout.setf(ios::uppercase | ios::scientific); //установява флагове cout<<100.12;//извежда: 1.001200Е+02 cout.unsetf(ios::uppercase);//премахва установен флаг cout<<"\n"<<100.12;//извежда: 1.001200е+02 }

  13. Някои особености на С++ • Форматиране на вход/изхода • Установяване на флаговете с функции int width (int w); int precision (int p); char fill (char ch); void main() { cout.precision(4); cout.width(10); cout << 10.12345<<“\n”; cout.fill(‘*’); cout << 10.12345<<“\n”; } bbbbb10.12 *****10.12

  14. Форматиране на вход/изхода Манипулатори • Дефинициите на манипулаторите се намират във файла iomanip.h, който трябва да се включи. Манипулатори без параметри

  15. Форматиране на вход/изхода Манипулатори Манипулатори с параметри

  16. Форматиране на вход/изхода Манипулатори Манипулатори с параметри - пример #include <iostream.h> #include <iomanip.h> void main() { cout<<hex<<100<<endl; cout<<setfill('*')<<setw(10); cout<<resetiosflags(ios::hex)<<2345<<endl; cout<<setiosflags(ios::scientific)<<22.33<<endl; cout<<setprecision(2)<<setw(16)<<12.34567<<endl; } 64 ******2345 2.233000е+01 ********1.23е+01

  17. for( int i=0;; ) . . . Някои особености на С++ • Деклариране на променливи на произволно място в текста • Параметри на функции по подразбиране • При декларирането на функция могат да се зададат начални стойности на всички или на част от параметрите. • Тези стойности се използват, ако при извикването на функцията съответните параметри са пропуснати. • Тези параметри се задават при декларирането, а не при дефинирането на функцията и са винаги последни в списъка от параметри.

  18. #include <iostream.h> voidf(int, int =12); //втори параметър е по подразбиране void main() { int n=10,p=20; f(n,p);//нормално извикване f(n);//извикване с един параметър }//f(); - грешно извикване void f(int a,int b) { cout<<”a=”<<a<<”,b=”>><<b<<”\n”; } Някои особености на С++ • Параметри на функции по подразбиране • Динамична памет – заделяне и освобождаване int *ad; //указател към динамична зона ad=newint[50];//заделяне на динамична памет от 100 байта deletead;//освобождаване на заделената памет

  19. Класове и обекти • КЛАС: Тип, дефиниран от потребителя, състоящ се от членове данни(променливи) и членове функции (методи) • ОБЕКТ: Дефинира се като променливa от даден клас. • Дефиниране на КЛАС: Член ДАННИ (Променливи) Член ФУНКЦИИ (Методи) • Декларация на клас • Дефиниции на член-функции Общ вид за дефиниране на клас 1. Декларация на клас classиме_на клас{ //Декларации на променливи (член-данни) //Декларации на методи (член функции) }; //Дефиниции на член-функции 2. Дефиниции на член-функции

  20. Оператор за област на действие Класове и обекти тип_резултат име_клас :: име_на_функция (списък параметри) { //тяло на функция } Общ вид на дефиниция на член - функция

  21. #include <iostream.h> classpoint { //деклариране на член данни private://за капсулиране на данни intx,y; //деклариране на член функции public: void init(int,int); void deplace(int,int); voidout(); }; //Дефиниции на член функции voidpoint ::init(intabs,intord) //::е оператор за действие { x=abs; y=ord; } void point :: deplace(int dx,int dy) { x+=dx; y+=dy; } void point :: out() { cout<<”Точка с координати:”<<x<<” “<<y<<”\n”; } Класове и обекти Пример за дефиниране на клас

  22. Класове и обекти • Декларацията на класа не заема памет. • Член-функциите имат пряк достъп до всички компоненти на класа. Деклариране на ОБЕКТИ (екземпляри) име_на_клас име_на_обект;//общ вид point a, b;//деклариране на обектите а и b a и b имат собствени копия на член-данните на класа и се заделя памет

  23. Класове и обекти Видимост на компоненти • public - достъпни за външни функции чрез обект на класа, аза член-функции на класа и наследници имат пряк достъп. • private- пряк достъп имат член-функциите на класа; недостъпни са за външни функции. • protected – ще се разглеждат при класовенаследници

  24. Класове и обекти • Достъп до publicкомпоненти за външни функции – чрез обект или указател към обект • Достъп до privateкомпоненти – чрез функция (метод) като член - функция (интерфейсна) • Потребителски интерфейс – данни и функции - достъпни за потребителя point a,*pa; . . . a.init(5,6); //достъп чрез обекта а a.out(); pa=&a; //указатели към обект pa->init(5,6);//достъп чрез указател pa

  25. #include <iostream.h> 1/2 classcat { unsigned int age; //по подразбиране private член-данни unsigned int weight; public: //Членове-функции за достъп (интерфейсни) unsigned int get_age(); void set_age(unsigned int agen); unsigned int get_weight(); void sеt_weight(unsigned int weightn); //Членове-функции void meow(); }; //Дефиниции на членове-функции void cat::meow() { cout<<”Meow!\n”; } Класове и обекти Пример с използване на интерфейсни функции

  26. //Дефиниции на интерфейсни членове-функции 2/2 unsigned int cat::get_age() { return age; } void cat::set_age(unsigned int agen) { age=agen; } unsigned int cat::get_weight() { return weight; } void cat::set_weight(unsigned int weightn) { weight=weightn; } //Тестова програма voidmain() { catpegi; pegi.set_age(5); //достъп до age pegi.set_weight(6); //достъп до weight pegi.meow(); cout<<”pegiе котка на “; cout<<pegi.get_age()<<” години\n“ ”и тежи “<< pegi.get_weight()<<” кг\n”; } Класове и обекти Пример с използване на интерфейсни функции Meow! pegi е котка на 5 години и тежи 6 кг

  27. Конструктори и деструктори • Конструктор – член-функция, която се извиква автоматично при създаване на обект (т.е. инициализира обекта). • Създаването на обекти е свързано с отделяне на памет, запомняне на текущо състояние, задаване на начални стойности и др. дейности, които се наричат инициализация на обекта. Общ вид за дефиниране на конструктор име_на клас::име_на_клас(списък_формални_параметри) { // Тяло на конструктор }

  28. Конструктори и деструктори • Kонструкторът е член-функция, която притежава повечето характеристики на другите член-функции, но има и редица особености, като: • Конструкторът носи винаги името на класа. • Конструкторът е член-функция, която не връща резултат ( не се записва void). Типът на резултата е указателят this и явно не се указва. • Изпълнява се автоматично при създаване на обекти. • Не може да се извиква явно (обръщение от вида p.point(1,4) е недопустимо). • Конструкторът може да има нула, един, два или повече параметъра. • В един клас може явно да не е дефиниран конструктор. • Класът може да има повече от един конструктора.

  29. Конструктори и деструктори • Деструктор - член-функция, която се извиква автоматично при разрушаване на обекта. • Деструкторът носи винаги името на класа, предхождано от символ ~. • Деструкторът е член-функция, която не връща резултат ( не се записва void). • Деструкторът няма параметри. • Деструктурът в класа е един единствен. Общ вид за дефиниране на деструктор ~име_на_клас::име_на_клас( ) { //Тяло на деструктор }

  30. Пример с използване на конструктор и деструктор #include <iostream.h> classtest { intnum; public: test(int); //Конструктор с един параметър; не връща резултат ~test(); //Деструктор; няма параметри; не връща резултат }; tets::test(int n) { num=n; cout<<”Конструктор num=”<<num<<”\n”; } test::~tset() { cout<<”Деструктор num=”<<num<<”\n”; } void f(int); void main() { testa(1); //Създаване на обект с конструктор for(int i=1;i<=2;i++) f(i); } voidf(intp) { testx(2*p); } //Създаване на обект с конструктор Конструктори и деструктори Конструктор num=1 Конструктор num=2 Деструктор num=2 Конструктор num=4 Деструктор num=4 Деструктор num=1

  31. Конструктори и деструктори Конструктори и Деструктори по подразбиране. • Съществуват конструктори и деструктори по подразбиране, т.е. вградени във всеки клас. • Конструкторът по подразбиране присвоява някакви (не желаните) начални стойности. • Деструкторът по подразбиране е достатъчен, освен в случаите, когато не е необходимо освобождаване на динамична памет.

  32. classrect { int l,w; public: rect(); rect(int i); rect(int i, int j); ~rect(); }; rect::rect() { l=w=0; } rect::rect() или rect::rect():l(5),w(6) { } {l=5; w=6; } rect::rect() { cout<<“l=“; cin>>l; cout<<“w=“; cin>>w; } rect::rect() { }//за временен обект rect::rect(int i) //извикване с: rect a(5); { l=w=i; }//rect a; е грешка rect::rect(int i,int j) //извикване с: rect a(3,4); { l=i; w=j; }//rect a(3),b; са грешки Четири начина за дефиниране на конструктор без параметри – извикват се при създаване на обект rect a; Класове и обекти Видове конструктори Не са грешки при подразбиращи се параметри в декларациите: rect(int i=0); rect(int i=0,int j=0);

  33. Пример илюстриращ необходимостта от деструктор #include <iostream.h> 1/2 #include <stdlib.h> classtest { intnbr; //брой елементи в динамичния масив int*v;//указател към началото на масива public: test(int);//конструктор ~test();//деструктор void out(); }; test::test(int n) { v=newint[nbr=n];//резервира динамична памет за масива if(v == NULL) exit(1); for(int i=0;i<n;i++) v[i]=i; } test::~test() { delete v; }//освобождава динамичната памет Класове и обекти

  34. void test::out() 2/2 { for(int i=0;i<nbr;i++) cout<<v[i]<<” ”; cout<<”\n”; } void main() { test tab(10); //създава се масив с 10 елемента tab.out();//извеждат се: 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 } Класове и обекти Примерилюстриращ необходимостта от деструктор - изпълнение

  35. Вградени член-функции (inline) • При извикването им се вграждат от компилатора съответните инструкции на машинен език. • Те съдържат малък брой прости оператори (без оператори за цикъл). • Повишава се ефективността на програмата при кратки функции. 1 начин за използване – с ключова дума inline class test { int x,y; public: inline test(); . . . }; inline test::test() { x=0; y=0; } Декларация на вградена ( inline ) функция Дефиницията на вградена ( inline )функция

  36. Вградени член-функции (inline) 2 начин за използване – без ключова дума inline class test { int x,y; public: test() { x=0; y=0; } . . . }; Дефиницията на вградената функция се поставя в декларацията на класа

  37. Вградени член-функции (inline) Пример за вградени функции #include <iostream.h> 1/2 class cat { int age; public: cat(int age_n); //конструктор ~cat(); //деструктор int get_age ( ) { return age; } //inline функция void set_age(int age_new) {age=age_new; } //inlineфункция inline void meow(); };

  38. Вградени член-функции (inline) Пример за вградени функции cat::cat(int age_n) { age=age_n; } //Дефиниция на конструктор2/2 cat::~cat() { } //Дефиниция на деструктор inlinevoidcat::meow() //Дефиниция на член-функция { cout<<”Meow!\n”; } void main() { cat Bimbo(5); //cat Bimbo; –>грешка cout<<”Bimboе котка на “; cout<<Bimbo.get_age()<<”години и казва “; Bimbo.meow(); Bimbo.set_age(7); cout<<”Bimbo е вече на “<<Bimbo.get_age()<<” години.\n”; } Bimbo е котка на 5 години и казва Meow! Bimbo е вече на 7 години.

  39. Указател this • Всяка член-функция има неявен (скрит) параметър this. • Този указател позволява пряк достъп до обекта, за който се извиква член-функцията име_на_обект.име_на_функция(параметри); • Той се използва неявно за пряк достъп до член-променливите на класа. • В член-функция с thisсе работи както с всеки друг указател.

  40. Указател this • Как компилаторът на C++ обработва член-функция и обръщение към член-функция на клас. Извършват се следните преобразувания: • Всяка член-функция на даден клас се транслира в обикновена функция с уникално име и един допълнителен параметър – указателят this. void point::out() { cout<<”Точка с координати:”<<x<<” “<<y<<”\n”; } void point::out_p(point *this) { cout<<”Точка с координати:”<<x<<” “<<y<<”\n”; }

  41. Указател this • Всяко обръщение към член-функция се транслира в съответствие с преобразуванието. • Указателят this може да се използва явно в кода на съответната член-функция. . . . point p; p.out(); . . . point p; p.out_p(&p); void point::out() { cout<<”Точка с координати:”<<this ->x<<” “<<this ->y<<”\n”; }

  42. classrect { int l,w; public: rect(); ~rect(); void set_l(int ln) { this -> l = ln; } //член-функция за достъп int get_l() const { return this -> l; } //член-функция за достъп void set_w(int wn) { w = wn; } int get_w() const { return w; } }; rect :: rect () : l(10), w(5) { } rect :: ~rect() { } void main() { rect r; cout <<“Правоъгълник с дължина “<< r.get_l()<<“ см\n”; cout << “и широчина “ << r.get_w()<<“ см\n”; } Указател this • Пример Член- функцията не променя данните Правоъгълник с дължина 10 см и широчина 5 см

  43. Предефинирани (презаредими) член-функции • Това са функции, които имат едно и също име, но различно съдържание и действие. • При извикване на такава функция, управлението се предава на тази от едноименнитефункции, чиито формални параметри отговарят на фактическите при извикването.

  44. Предефинирани (презаредими) член-функции #include <iostream.h> 1/2 class point { intx,y; public: point(); //конструктор1 без параметри point(int);//конструктор2 с 1 параметър point(int,int); //конструктор3 с 2 параметъра voidout(); //член-функция без параметри voidout(char *); //член-функция с 1 параметър }; Декларации на 3 конструктора Декларации на 2 едноименни функции

  45. point::point() { x=0; y=0; } //дефиниция на конструктор1 2/2 point::point(intabs) { x=y=abs; } //дефиниция на конструктор2 point::point(int abs,int ord) //дефиниция на конструктор3 { x=abs; y=ord; } voidpoint::out() //дефиниция на outбез параметри { cout<<”координати:”<<x<<” “<<y<<”\n”; } void point::out(char *mes) //дефиниция на out с параметър { cout<<mes; out(); } voidmain() { pointa; a.out(); pointb(5); b.out(“b-“); pointc(3,12); c.out(“Моите “); } Предефинирани (презаредими) член-функции координати:0 0 b-координати:5 5 Моите координати:3 12

More Related