Васил Левски / 1837-1873/

1. Васил Левски/1837-1873/ “Ако спечеля– печели цял народ-ако изгубя, губя само менеси!"

2. СВОБОДА СМЕЛОСТ Животът на Васил Левские една история за... ИДЕАЛИ ДЕМОКРАТСКА РЕПУБЛИКА НЕЗАВИСИМОСТ БЕЗСМЪРТИЕ БЕЗКОРИСТНОСТ ПРЕДАТЕЛСТВО

3. Васил Левски е роден 18 юли 1837 г. в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя- Христо и Петър и две сестри- Ана и Марийка. Семейството му е сговорно и работливо. Васил наследява от баща си сините очи и русата коса, изключителната честност и щедрост, а от майка си – решителността, трудолюбието и певческата дарба.

4. Момчето расте будно, пъргаво и с чувство за справедливост. Мечтата на майката е да види умното си чедо един ден свещеник, учител или иконописец. Затова го изпраща послушник в Хилендарския манастир при вуйчо му– хаджи Василий, игумен на манастира. Той обещава да поеме грижите за образованието на своя племенник.

5. За да продължи образованието си в Русия, Васил приема предложението на вуйчо си да се покалугери. През 1858 г. Васил Иванов Кунчев става дякон Игнатий. Мечтата му да учи в Русия така и не се осъществява. Когато в ръцете му попада един от позивите на Георги Раковски, той напуска тайно манастира. “След дълъг път и доста премеждия през пролетта на 1862 г. дякон Игнатий се озова в Белград. Веднага се записа в Легията на Раковски и грижливо започна да се обучава във военно изкуство”. – (Калчев, Камен. Васил Левски: повест) Така започва неговият революционен път.

6. Тук,в легията, спечелил и прозвището си Левски. Един ден Раковски наблюдавал как момчетата прескачат препятствия и ровове. Васил направил удивителен скок. Народният войвода не се стърпял и го похвалил: -Отлично, юнак!Това беше лъвски скок!

7. В Белград се запознава с Ильо Войвода и след разсформирането на Легията участва в неговата чета. През 1864 г. Васил Левски се завръща в родния си град и става учител в село Войнягово. В продължение на две години: “там той на децата азбукето откривал, а на възрастните бунтовнически песни пеел и за царете български им разказвал”. – (Жеглов, Иван. Добрият учител: разказ). Турците, подушили, че “даскала буни раята”, изпращат заптиета да го арестуват.

8. През пролетта на 1867 година в България преминават четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. По препоръка на Раковски Васил Левски е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След години прославеният войвода си спомня: “Пред нас стоеше момък на около 28 години, среден на ръст, жив, пъргав, очи сини, сух, жилав, руса коса, с малки мустаки. Знаменосецът ми бе пъргав и решителен като лъв. Той беше неустрашим. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец”.

9. От придобития опит в четата на Панайот Хитов и след пограма на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Левски стига до извода, че без вътрешна организация е невъзможно всеобщо въстание и започва своята апостолска дейност – изграждането на революционни комитети вътре в страната, които да подготвят народа за въоръжена борба.

10. В края на 1868 и през лятото на 1869 г. Левски предприел две обиколки из България, срещнал се с различни хора сред всички прослойки на обществото. При втората си обиколка основал и първите комитети. Опитал се да убеди емиграцията в Румъния в необходимостта от вътрешна революционна организация (ВРО), но не срещнал разбиране и доверие.

11. При престоя си в Букурещ сред българските хъшове е и Иван Вазов. Обаятелната личност на Дякона и героичната саможертва в името на свободата са вдъхновили народния поет да направи най-ярката и точна портретна и психологическа характеристика на Апостола в повестта “Немили-недраги”:

12. “Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанна мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията, имаше весел нрав! Той беше като Тотя Войвода голям песнопоец и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му”.

13. Дълбоко убеден в правотата си, през пролетта на 1870 г. Левски отново се върнал в България и започнал мащабно да осъществява своите планове. До следващата година успял да организира гъста мрежа от комитети, обединени във ВРО, със свой устав, програма и строга дисциплина. Навсякъде той събирал по-будните българи, говорел, убеждавал ги, после ги заклевал върху пистолет и евангелие във вярност на делото. Запалил хиляди с идеята си за ”чиста и свята република”.

14. Ловешкият касиер поп Кръстю, присвоил пари на комитета и си построил къща. Левски чул за това и го повикал на отчет в Къкринското ханче. Поп Кръстю знаел за какво го вика Левски и пратил на уговорената среща турските заптиeта. Апостолът разбрал за предателството, тръгнал да бяга, но навоят му се закачил и той паднал.

15. На 26 декември 1872 г. (втория ден на светлия християнски празник Рождество Христово) в Къкринското ханче турците успяват да заловят неустрашимия Апостол. Оковали го и го отвели в София. Изправили го пред съда. Левски се държал мъжествено и не предал народното дело и своите сподвижници. Присъдата – смърт чрез обесване – е изпълнена на 19 февруари 1873 година.

16. Покрусата, обзела всяко родолюбиво българско сърце след гибелта на Апостола, е изразена най-прочувствено и дълбоко от Христо Ботев в елегията “Обесването на Васил Левски”: О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачиш? О, зная, зная – ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край София стърчи, аз видях черно бесило, и твой един син Българийо, виси на него със страшна сила!

17. Ще имаме едно знаме,на което ще пише:СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКАВасил Левски