1 / 15

Да влезем в обувките на детето

Да влезем в обувките на детето. Или как да общуваме пълноценно с малките. Какво представлява ННК. ННК ни помага да се свържем един с друг и със себе си , по начин, който позволява на естествената ни способност за съпричастност да се изяви.

Télécharger la présentation

Да влезем в обувките на детето

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Да влезем в обувките на детето Или как да общуваме пълноценно с малките

  2. Какво представлява ННК • ННК ни помага да се свържем един с друг и със себе си,по начин, който позволява на естествената ни способност за съпричастност да се изяви. • Преобразява начина ни на изразяване и изслушване като насочва съзнанието ни към четири неща: нашите наблюдения, чувства, нужди и молби. • ННК насърчава внимателното изслушване, уважението и емпатията и поражва взаимното желание това, което даваме, да бъде от сърце.

  3. Моделът на ННК

  4. БЛОКАЖИ В ОБЩУВАНЕТО • Такива форми на общуване, които ни отчуждават от естественото ни състояние на съчувствие; • Присъди и етикети - „Тя е мързелива!“, „Проблемът ти е, че си егоист !“ или КОЙ КАКЪВ „Е“; • Проекция - когато анализираме другите, в действителност искаме да изразим собствените си ценности и нужди; • Сравнението е форма на присъда; • Отхвърляме отговорността за поведението си; приписваме причината за него на неопределени, безлични сили – трябва!

  5. Отхвърляне на отговорност, поради:

  6. НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА • Разграничаваме наблюдението от оценката. • Когато комбинираме двете има голяма вероятност другите да чуят критика и да отхвърлят казаното от нас. • Решението - Например вместо: „Митко е слаб футболист!“ нека кажем: „През последните 20 мача, в парка, Митко не е вкарал нито един гол.“

  7. Думите и изразите: винаги, никога, някога, всеки път, когато и т.н. изразяват наблюдение, когато са употребени в случаи като: „Всеки път, когато те помоля да си събереш играчките, не ме чуваш“ „Не си спомням някога да си се хранил чисто“ • Но когато се използват за преувеличаване, тогава наблюдението е примесено с оценка и по-скоро би провокирало отдръпване, отколкото съпричастие, например: „Винаги си зает“ „Никога я няма, когато имам нужда от нея“

  8. ЧУВСТВА И НЕ-ЧУВСТВА • ННК прави разлика между изразяването на действителни чувства и употребата на думи и изказвания, които отразяват мисли, заключения и интерпретации. • Речникът ни, от определения за назоваване на хората, често пъти е по-богат от речника, с който можем ясно да опишем своите емоционални състояния. • Научени сме да не обръщаме внимание на своите чувства, а да следим „правилните“ мисли. • Изразяването на нашата уязвимост може да помогне за разрешаването на конфликти.

  9. Да разграничим чувствата от мислите. Не може да се каже, че става въпрос за чувства, ако след думата „чувствам“ поставим някоя от следните • Думи от рода на: че, като, сякаш Чувствам, че можеш да се справиш по-добре. Чувствам се като глупак. Чувствам се, сякаш живея със стена. • Местоимения: аз, ти, той, тя и т.н. Чувствам се в постоянна готовност. Чувствам го ненужно • Имена или съществителни, които се отнасят за хора Чувствам, че Ема е отговорна. Чувствам, че шефът ме манипулира. • Нека направим разлика между това, което чувстваме и онова, което мислим, че сме.

  10. ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУВСТВАТА СИ • Откриваме нуждите си, които стоят зад чувствата. Действията и думите на хората могат да бъдат стимул, но не и причината за нашите чувства. Ако някои ни критикува можем да приемем неговите думи по няколко начина: А/ да обвиним себе си; Б/ да обвиним него; В/ да се вслушаме в чувствата и нуждите си; Г/ да потърсим чувствата и нуждите, които стоят зад неговото негативно послание. • Осъждането, критиката, диагнозите и интерпретациите са прикрит начин да изразим своите чувства и нужди. Хората са склонни да отговарят на критиката със самозащита или контраатака. Колкото по-пряко успеем да свържем чувствата си с нуждите си, толкова по-лесно ще е за другите да ни отвърнат със съчувствие. • В свят, в който разкриването и изразяването на чувствата и нуждите често е последвано от жестоки критики, се изисква смелост все пак да го направим. Това важи с особена сила за жените, чиято социална роля им диктува да пренебрегнат своите собствени нужди, за да се грижат за останалите.

  11. Онова, което другите правят може да бъде стимулът, но не и причината за нашите чувства. • Четири варианта за приемане на негативните послания • Да обвиним себе си • Да обвиним другия • Да открием собствените си чувства • Да открием чувствата на другия • Правим разлика в случаите, когато сме подтикнати да дадем от сърце и случаите, когато сме подтикнати да дадем от чувство за вина. • Свържи своето чувство със своята нужда: „Чувствам се..... защото се нуждая от....“ • Критикуването на другия е прикрит начин да изразим своите нужди • Имаме по-голям шанс да удовлетворим своите нужди, ако ги изразим.

  12. МОЛБИ И ИЗИСКВАНИЯ • Ясно изразяваме това, за което бихме искали да помолим другия, с цел да направим живота си по-богат и добър. Стремим се да избягваме неясните, отнесени и двусмислени изрази. Стремим се към формулирането на конкретни и позитивни действия, тоест говорим за това, което искаме, а не за това, което не искаме. • Колкото по-ясно изразим това, което искаме, толкова по-голяма е вероятността да го получим. Изпратеното посление не винаги отоваря на полученото, затова е нужно да се научим как да разбираме дали думите ни са били правилно чути. • Молбите може да бъдат приети и като изисквания, ако слушателят си мисли, че ако не се подчини, ще бъде разкритикуван или наказан. Може да помогнем на другите да ни повярват, че сме им отправили молба, а не изискване, като ги уверим, че искаме да изпълнят молбата ни, само ако имат желание за това. Целта на ННК не е да променим хората и тяхното поведение, като има налагаме волята си, а да изградим взаимоотношения, които се основават на искреност, съчувствие и разбиране и в които нуджите на всички са удовлетворени.

  13. Изразявайте молбите си с позитивни послания. • Изразяването на молбите ни в ясна, позитивна и изпълнима форма показва какво точно искаме. • Депресията е “наградата“ ни за това, че сме били добри. • Ако изразим само чувствата си не е сигурно, че партньорът ни или детето ще разбере какво искаме от него. • Често не сме наясно с това, какво точно искаме. • Ако не изразим в молбата си и своите чувства и нужди, тя може да прозвучи като изискване. • Колкото по-ясни сме за това какво искаме, толкова по-вероятно е да го получим. • За да се увериш, че изпратеното послание отговаря на полученото, помоли за обратна връзка. • Когато другият човек чува, че му поставяме изискване, той/тя вижда две възможности: да се подчини или да се разбунтува. • Нашата цел е създаването на взаимоотношения, които се градят върху искреност и емпатия.

  14. Благодаря за вниманието! Петя Гиева – 088 429 24 46 Кооперативенцентър за образование и развитие

More Related