Генетика

1. Генетика Начало

2. Съдържание Монохибридно кръстоване Дихибридно кръстосване Алелни взаимодействия Неалелни взаимодействия Унаследяване, свързано с пола Регулация на генната активност Изход

3. Монохибридно кръстосване << Назад Дихибридно кръстосване Резултат Информация

4. Дихибридно кръстосване << Назад Монохибридно кръстосване Информация

5. Монохибридно кръстосване << Назад

6. Непълно доминиране << Назад Напред >>

7. Епистатично взаимодействие << Назад Напред >>

8. Унаследяване свързано с пола << Назад

9. Генна регулация << Назад Повече >>

10. Кодоминиране Със сигурност, като биолози знаете, че кръвните групи при човека са 4-ри -0, А, В и АВ. Унаследяването им се определя от комбинациите на алелите I0, IAи IВ на гена I. Вляво може да видите таблица, в която е написано при кои комбинации на тези алели се унаследява конкретната кръвна група. Това, което се забелязва лесно е, че за разлика от нулевата кръвна група, която винаги е хомозиготна групите А и В може да са както хомо- така и хетерозиготни. Изводът от това е, че въпреки че алелите IA и IBдоминират поотделно над I0 те не доминират и един над друг, а когато са в общ генотип – IAIB , дават нов белег - кръвна група АВ. Тоест доминират едновременно. Това представлява кодоминиранет (именно заради това се нарича така - кодоминиране означава съдоминиране). Напред >> << Назад

11. Летални комбинации << Назад Информация

12. Летални комбинации Алелните взаимодействия и кодоминирането, в частност имат само един сериозен недостатък - леталността. Тя се случва в някои случеи, при които определена комбинация от гени може да доведе до рецесивна леталност. Тоест при комбиниране на даден алел в хомозиготна комбинация това довежда до смъртта на даденият индивид. Даден е пример със жълти мишки. При тях алелът носител на белегът жълт цвят е AY - в хетерозиготна комбинация с алелът за черен цвят - мишките носители на този генотип са жълти на цвят. Когато този алел (а) е в хомозиготна комбинация мишката е черна на свят. Но ето, че при кръстосване на две жълти мишки носители на генотип AYa се получава и комбинацията AYAY. И тъй, като споменахме, че този генотип води до леталност в крайна сметка мишката с този генотип загиват още в зародишното си развитие. Мишките не са единствените животни носители на този признак - платиновите лисици и шараните също могат да претърпят рецесивна леталност при определени обстоятелства. Меню << Назад

13. Регулация на генната активност Понякога някои организми имат нужда да поттиснат синтезът на даден продукт, поради липса на необходимост или пренасищане с него. Именно това е регулацията на генната активност. Ще разгледаме примерът за синтезът на ензим разграждащ глюкозата. Де предположим, че имаме една въображаема бактерия, която се храни предимно с глюкоза, но живее на място, където рядко има такава. Тя разгражда глюкозата с ензим, информацията за синтеза на който е записана на ген от нейната ДНК. Такива гени се наричат структурни гени. Дотук добре, само че нашата бактерия рядко получава директно глюкоза и затова няма нужда да синтезира този ензим постоянно. И тук на помощ и идва регулацията на генната активност. Структурните гени, за синтез на глюкозоразграждащият ензим са ограничени от два некодиращи участъка, които се наричат Оперон и Терминатор. Оперонът дава начало на синтезът, а Терминаторът го прекъсва. Информацията от ДНК молекулата се чете от специален ензим наречен РНК-полимераза, но предвижването му по молекулата е препречено от специална структура наречена белтък супресор. Когато в клетката пристигне глюкоза тя се свързва с този белтък и той се отделя от ДНК давайки шанс на РНК-полимераза да прочете и прехвърли на РНК информацията за синтез на ензима, която след процес наречен транслация се превръща в самият ензим. Когато и последната молекула Глюкоза (тази свързана към белтъка) бъде обработена белтъкът супресор се свързва отново към мястото си наречено Оперон и блокира синтезът на ензимът. << Назад Меню

14. Комплементарно взаимодействие CP Cp cP cp При комплементарното взаимодействие алелите нямат собствена изява самостоятелно, но когато два определени попаднат в общ генотип се появява нов белег. Примерът тук е с Ароматно секирче. При него има два алела –С и Р. Както виждате в комбинация C-P- цветът на цветето е червен, а във всички останали – бял. CP CCPP CCPp CcPP CcPp CCpp Cp CCPp CcPp Ccpp cP CcPP CcPp ccPP ccPp cp CcPp Ccpp ccPp ccpp << Назад Напред >>

15. Полимерно взаимодействие Полимерното взаимодействие е присъщо на белези с количествен характер, като например цвета на семената на пшеницата, цвета на човешката кожа и др. При него сте- пента на проява на белега зависи от това какъв е броят на доминант- ните алели в генотипа. Когато той е хомозиготен рецесивен белегът не се проявява изобщо. При дру- гите комбинации той се проя вява постепенно в зависимост от броя на доминантните алели, а в хомозиготно доминантно състо- яние белегът се проявява най-много. A1A2 A1a2 a1A2 a1a2 A1A2 A1A1A2A2 A1A1A2a2 A1a1A2A2 A1a1A2a2 A1A1a2a2 A1a2 A1A1A2a2 A1a1A2a2 A1a1a2a2 a1A2 A1a1A2A2 A1a1A2a2 a1a1A2A2 a1a1A2a2 a1a2 A1a1A2a2 A1a1a2a2 a1a1A2a2 a1a1a2a2 Полимерно взаимодействие при унаследяване цвета семената на пшеницата << Назад Меню >>

16. Монохибридно кръстосване На предишната анимация вие наблюдавахте как протича монохибридното кръстосване. То представлява кръстосване на два организма с по един наблюдаван белег и анализ на потомството им и начинът, по който този белег се проявява в него. На нашата анимация се кръстосват два вида грах, съответно с червени и бели цветове. Но нека се върнем на анимацията – в нея се разглежда генът, отговорен за цвета на цветовете на граха. Този ген има два алела – А и а, съответно доминантен и рецесивен. В нашият случей родителите са хомозиготни, като единият е по доминантните, а другият по рецесивните алели. Получава се хетерозиготно потомство, с червен цвят, защото алелът за червен цвят А доминира над този за бял –а. При самоопрашване или кръстосване на индивидите от първото поколение(F1) и се наблюдава какво ще се случи в F2. В нашият случей от генотипът на първото поколение Aa се получават два вида полови клетки –А и а, които се комбинират в 4 комбинации, като всяка от тях е вероятна 25% за генотип на потомството. И така получаваме и F2 – със следните генотипове АА, Аа, аА и аа. Както може да се забелеци 75% от тези индивиди ще бъдат с червен цвят, тъй като притежават доминантен алел, а останалите 25% ще бъдат бели, защото са хомозиготни по рецесивните алели – тези за бял цвят. Интересно е да се види, какво ще се случи в F3. Първият от генотиповете – АА ще даде потомство само от червени грахови растения– следващите два –Аа и аА са със същият генотип като родителския и ще дадът потомство сходно с това на второто кръстосване, а третият генотип –аа ще даде само бели растения. Вижте това в картина като натиснете << Назад на този прозорец и изберете Резултат. << Назад Меню

17. Дихибридно кръстосване Бащата на генетиката – Мендел правил много опити с граха, за да открие и формулира твърденията, които по-късно щели да се превърнат в закони на генетиката. След монохибридното кръстосване Мендел разбрал как става унаследяването на един белег и интересът му бил насочен към откриването на начина на унаследяване на два алтернативни белега. Той отново избрал грахът за експериментите си. Този път белезите са цвета и формата на зърната на граховото растение. Той избрал за експеримента си два вида грах – един с жълти гладки зърна и един със зелени грапави. В случея и двата вида са хомозиготни, като жълтият е по доминатните, а зеленият – по рецесивните алели. Преди да продължим нека разгледаме какво точно означават различните алели. В нашият случей имаме два гена с по два алела – единият ген е за цвят, а вторият за форма на зърната. Първият има два алела –А и а, съответно за жълтият и зеленият цвят. Вторият ген също има два алела – В и в съответно за гладка и грапава форма на зърната. Тъй като и двата родителя са хомозиготни в поколение F1 се получава хетерозиготен индивид с белезите на родителят с доминантните алели – в нашият случей жълт с гладка форма. Но Мендел не спрял до тук. Той кръстосал два индивида от F1, за да види дали изчезналите белези на вторият родител ще се проявят в следващото поколение – и точно така станало. Тъй като при дихибридно кръстосване се получават 16 комбинации от алелите ние ще използваме решетката на Пънет, за да видим какви гено- и фенотипове ще се получат. Веднага се забелязва, че освен като родителските фенотипове се срещат и индивиди с комбинирани белези – при нас жълти грапави и зелени гладки зърна, от което Мендел извежда един важен закон на генетиката, че алелите на гените се разпределят независимо един от друг. << Назад Меню