Проектът Манхатън

1. Проектът Манхатън Изготвено от : Адалберт Иво Петров

2. През 1939 г. в Америка пристига едно писмо, което е написано от физиците имигранти Лео Сцилард, Евгений Вигнер, Едуард Телър и Алберт Айнщайн. Те заявяват на американския президент Франклин Делано Рузвелт, че хитлеристка Германия се опитва да създаде свръхоръжие, което да й гарантира контрола над света. Те настояват Америка да вземе необходимите мерки и да изпревари Германия. След получаването на писмото и започналата в Европа нова война принуждават американската администрация да ускори работата по изработването на атомната бомба.

3. В манхатънския проект са били привлечени да работят почти от половината основоположници на съвременната физика около 130 000 души. Голяма част от тях са били бежанци от Европа, които са се страхували да не попаднат под репресиите на хитлеристкия режим. Формалният ръководител на проекта е генерал Лесли Гроувс. Идеен двигател е Робърт Опенхаймер. В работата си той е бил подпомаган от такива изтъкнати лауреати на Нобелова награда като Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Енрико Ферми, Ричард Фейнман, Евгений Вигнер, Ханс Бете, Глен Сиборг, Луис Алварес.

4. Научният екип работи предимно в лабораторията в Лос Аламос. Общата площ на изградените изследователски обекти е най-малко 3000 кв. км. На 9 октомври 1941 г. президентът Рузвелт дава старт на ядрената програма на САЩ. Само инсталацията за обогатяване на уран заедно със зоната на сигурност е голяма колкото Франкфурт на Майн. А по сегашни преценки целият проект “Манхатън”струва близо 30 млрд. долара. Събрание в Лос Аламос. Файнман седи до Робърт Опънхаймър на втория ред

5. Дж. Робърт Опенхаймер • Дж. Робърт Опенхаймер е американски физик теоретик, известен най-вече като директор на Проекта “Манхатън”свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара съсСССР.

6. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954, на който е обявен за заплаха за сигурността на държавата. Въпреки това той продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди му връчва наградата Енрико Ферми като жест на политическа реабилитация.

7.  Едно от първите неща, които Опенхаймер прави е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба. Различни европейски физици и негови студенти се впускат в изчисления и подготовка на атомната бомба. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността.

8. Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на своето време - Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други. Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.

9. Еуфорията “Тринити” • Името Тринити е дадено от Опенхаймер във връзка със стихотворение на Джон Дън, написано точно преди смъртта му. По време на експлозията, Опенхаймер цитира Бахагавадгита : “Сега аз съм станал смъртта, унищожителят на световете.” Изпитанията за създаването на атомната бомба получават кодовото название ''Проект Тринити''. Преди опита на 16 юли 1945 г. никой не може да предвиди какви ще са резултатите. Едните се скептици и очакват изпитанията да завършат с пълно разочарование. Други очакват термоядреният взрив да предизвика необратими последици за живота на Земята.

10. В антагонистичните очаквания на полигона на ВВС Аламогордо се строи 30-метрова кула. На нейния връх се поставя ураново-плутониев заряд, условно наречен Гаджет. В ранното утро на 16 юли в 5 часа 29 минути и 45 секунди Гаджет е взривен. В докладната си записка генерал Лесли Гроувс отбелязва: ''Успехът надмина и най-оптимистичните ни очаквания. Опирайки се на достъпните ми в този момент данни, мога да посоча, че отделената при взрива енергия е равна на 15-20 хил. тона тротил. Ударната вълна имаше непозната до момента сила. След взрива се образува огнено кълбо. След това то придоби гъбообразна форма, като загуби малко от яркостта си. Светлината беше забелязана от жителите на намиращите се на около 290 км градове като Санта Фе, Силвър сити, Ел Пасо и други. Експлозията беше чута в радиус около 160 км. Образувалата се гъба се издигна в следващите 6 минути на 11 000 м, или 12.5 хил. метра над морското равнище. Тя се състоеше от засмукан пясък, изпарено желязо и радиоактивни вещества. В радиус на 370 метра беше унищожена растителността. Беше се образувал кратер с лек наклон към центъра. От металната кула нямаше и следа. Тя се беше изпарила. Намиращата се на 150 метра петметрова стоманена тръба с диаметър 10 см също се беше изпарила. Най-голяма радиация беше регистрирана до 190 км от епицентъра на взрива.'' Очевидците на началото на атомната ера са преживели психологически шок.

11. Няколко месеца преди детонацията през май 1945 г. на същия полигон се провежда т.нар. калибровъчен тест. Той има основната задача да провери работата на измервателните уреди, предназначени за ''Тринити''. Взривена е колосалната за тогава смес 108 т тротил и хексоген. Няколко месеца по-късно ''Тринити'' изпраща в историята последиците от този експеримент. Бригадният генерал Томас Фарел си спомня: ''След взрива всички се хвърлихме да се поздравяваме. Всички чувствахме, че немислимата по своята сложност научна задача е решена.'‘

12.  Хирошима и Нагасаки •  Бомбата над Хирошима е пусната на 6 август 1945 г. Решението за бомбардировката е взето на 24 юли 1945 г. Само десетина дни преди това успешно е приключен проектът „Тринити”. В 8.15 ч. Бомбардировачът „Енола гай“ хвърля“Малчуган“, тежащ 4.5 тона и съдържащ 20 кг уран-235. Бомбата се взривява на височина от 600 метра над земната повърхност, а екипажът на бомбардировача наблюдава експлозия с кървавочервен цвят, която отстъпва място на гъба от черен дим. Непосредствено от взрива загиват около 100 000 души, жертвите до края на 1945 г. са около 140 000. Пет години след взрива жертвите наброяват около 200 000 души. Бомбата е от обогатен уран-235. На 8 август 1945 г. в 11 часа и 2 минути над Нагасаки избухва втора атомна бомба - „Дебелака“, еквивалентна на 22 килотона ТНТ - 2000 пъти по-мощна от най-голямата бомба, употребявана дотогава. Жертвите непосредствено от взрива са 70 000, до края на 1945 г. са около 140 000 души. Бомбата е плутониева

13. Немските проекти • Мнозина ядрени учени и историци смятат, че Хитлер е бил далеч от създаването на ядрена бомба. Според тях проектът “Тринити” е израз на американската идея за хегемония във военната част. Те посочват, че дори и за миниатюрна атомна бомба е необходим високообогатен уран-235, а германските учени в годините на Втората световна войната са успели да постигнат едва 10% обогатяване на уран-235. Версията за атомен взрив се отрича и от съвременната германска федерална служба за защита от лъчения, от която посочват, че пробите от предполагаемите места не дават никакви сведения за атомна бомба. Против теорията, че нацистите са имали атомна бомба, говори и сравнението с американската програма. Срещу няколко десетки германски физици от другата страна на Атлантическия океан работят 125 000 души, сред които има и носители на Нобелова награда. Само инсталацията за обогатяване на уран заедно със зоната на сигурност е голяма колкото Франкфурт на Майн.

14. А по сегашни преценки целият проект “Манхатън” струва близо 30 млрд. долара. В сегашната историография се смята, че Хитлер е бил сравнително далеч от създаването на ядрена бомба въпреки усиления труд на физиците. Действително още от самото начало на войната корифеи на атомната физика като Вернер Хайзенберг, Карл фон Вайцзекер, Ото Хан, Карл Вирц и други, обединени в т.нар. Уранов съюз работят по поръчка на Вермахта за използването на ядрената енергия за икономически и военни цели.

15. В края на 1938 и началото на 1939 г. Ото Хан и Фриц Щрасман съобщават за първия успешен експеримент с атомно делене. Скоро след това става ясно, че може да се постигне контролирана верижна реакция от деления, при която да се освобождава огромна енергия. С началото на военните действия заниманията се засекретяват и се прехвърлят към службата по въоръженията в Берлин под ръководството на Курт Дибнер. През цялата война дейността на германските физици се концентрира върху строежа на атомен реактор. Кризисна точка в германската ядрена програма е едно заседание в службата по въоръженията през лятото на 1942 г., на което освен физиците присъстват и висши нацистки функционери. След това армията постепенно губи интерес към атомната бомба и се съсредоточава върху други по-напреднали проекти - например ракетите “Фау-1”и “Фау-2”. Фау-2 Фау-1

16. Край • Източници: Интернет