120 likes | 363 Vues
ИНСТИТУТЪТ ПО БОТАНИКА – БАН И РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ. ЧАВДАР ГУСЕВ & СВЕТЛАНА БАНЧЕВА.
E N D
ИНСТИТУТЪТ ПО БОТАНИКА – БАН И РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ ЧАВДАР ГУСЕВ & СВЕТЛАНА БАНЧЕВА
Природозащитата се извършва на научна основа – поддаващи се на проверка знания и факти за екосистеми, природни местообитания, растителни съобщества, видове и популации, влияния и въздействия, антропогенни и природни промени.Основен подход, дълбоко интегриран в нормативната рамка на глобално, регионално и национално ниво:• Конвенции; • Стратегии; • Директиви; • Закони;• Подзаконови нормативни документи.
Институтът по Ботаника има сериозни традиции и значителни постижения в:•Научната обосновка и мотивирането на нови защитени територии;•Инвентаризацията на флората, микотата и растителните съобщества;•Разработване на методологични подходи за изследване и оценка; създаване на планове за управление и действие; •Провеждането на мониторинг в националната система от защитени територии.
ПРОЕКТИ:• Нови защитени територии в райони с високо биологично консервационно значение – вр. Виден (Коньовска планина) и ждрелото на р. Ерма, край Трън• Червени списъци на висши растения и гъби• Червена книга на Република България том І. “Растения и гъби” и том ІІІ “Местообитания”• Изграждане и оптимизиране на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000в България• Биологичен мониторинг на ветровалното петно в територията на резерват “Бистришко бранище” и прилежащите около него засегнати територии.• Устройствени проекти за лечебни растения и диворастящи плодове.
Оценка и избор на важни места за растенията в България (Important Plant Areas in Bulgaria). Това са места с естествена или полуестествена растителност, които съдържат изключително ботаническо богатство, изключително съчетание на редки, застрашени и ендемични видове, както и растителност с висока ботаническа стойност. Изборът на тези места е осъществен съобразно разработената програма от Plantlife International с ясно дефинирани критерии. По Критерий А (застрашени видове на световно, европейско и локално ниво) в нашата мрежа има 225 вида, което е 30% от видовете, включени в новата “Червената книга на Р България”. По Критерий С (приоритетни и застрашени хабитати от Анекс І на Директивата за хабитатите и резолюция 4 от Бернската конвенция за застрашените хабитати) в мрежата у нас попадат 86 хабитата, което представлява 38% от хабитатите в Натура мрежата.
Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения в България, чрез използване на модела на растителните микрорезервати Акроним: BulPlantNetАдминистративни райони: Благоевград, Варна, Велико Търново, Видин, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, София област, Стара Загора, Хасково, Шумен и ЯмболНачало: 01. 01. 2010 год. Край: 30. 06. 2013 год.Бенефициенти: Координиращ бенефициент: Институт по ботаника – БАНАсоцииран бенефициент: Министерство на околната среда и водитеОбщ бюджет на проекта: 503 778 € Финансиране от Европейската комисия: 227 957 € (50 % от общите допустими разходи)
Какво представляват растителните микрорезервати?• Това са малки територии (до 20 ha), създадени с цел опазване и дългосрочно мониториране на застрашени и ендемични растения и типове растителност. • В тях се разрешава извършването на традиционни дейности, съвместими с принципите на природозащитата. • За първи път растителни микрорезервани (РМР) са създадени през 1994 год. във Валенсия (Източна Испания). • Развитието на мрежата от РМР във Валенсия е осъществено чрез финансовата подкрепа на 2 проекта по програмата Life+. • Идеолог на концепцията за РМР е испанският природозащитник Емилио Лагуна. • Днес концепцията е успешно реализирана в Европа – Валенсия, Словения и Крит.
Стратегическа цел на поекта: Опазването на растителното разнообразие в България, фокусирайки се върху видове, които са с уникални или със силно фрагментирани популации на територията на България и които попадат извън съществуващите защитени територии. Конкретни цели:1. Тестване на концепцията за „Растителните микрорезервати” в България чрез обявяване на мрежа от „Малки Защитени територии” (МЗТ).2. Изготвяне на “Планове за действие” и “Планове за мониторинг” за целевите видове.3. In situ и Ex situ дейности за опазване на видовете.4. Изработване на дългосрочна Стратегия за устойчиво развитие на МЗТ.5. Информационни и обучителни кампании за разпространение на идеологията и резултатите на проекта.
Работна хипотеза:• Предварителният анализ за състоянието на редките и застрашени растения в България паказа, че 299 вида изцяло отговарят на изискванията за опазване в мрежа от РМР. • Настоящият проект има за обекти 47 от тези видове, които се нуждаят от спешни консервационни мерки.• Пилотната мрежа ще бъде съставена от 56 МЗТ (с площ до 20 ha), за които ще се приложи концепцията за РМР.• Основната идеология на проекта е действителното (легалното) обявяване на голям брой защитени територии за сравнително кратък период от време.• Моделът на РМР за опазване на растителното разнообразие в мрежа от МЗТ ще бъде доразвиван и в бъдеще ще има възможност да се добавят нови локалитети на консервационно значими видове.
Очаквани резултати:• Създаване на моделна мрежа от МЗТ за опазване на популациите на растения от Европейско и национално значение.• Легално обявяване на 30 МЗТ преди приключването на проекта.• Създаване на условия за ефективно in situ опазване на видове с единични популации, разположени извън съществуващите защитени територии, прилагайки концепцията за РМР.• Изграждане на база-данни за последващо развитие и устойчиво управление на мрежата от МЗТ.• Изграждане на ex situ колекции от видове, чиито популации се нуждаят от подпомагане, докато достигнат стабилност в числеността и функционалността си.• Обобщаване на условията за развитие и функционалност на мрежата в „Стратегия за устойчиво развитие на МЗТ”. • Обучение и въвличане в идеологията на проекта на целеви групи от 21 административни области, на чиято територия ще бъдат изградени МЗТ (14 РИОСВ, 21 горски стопанства, НПО и т.н.).• Повишаване на осведомеността на местното население, местните власти, експерти, ученици и т.н.