ПО СЛЕДИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ

1. ПО СЛЕДИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ Граждански мониторинг върху прилаганата от правителството система за предоставяне на публична информация за управлението на средства от Европейския съюз (ИСУН)

2. Контекстът • През 2009г. пред България стои въпросът дали и доколко страната е способна да се възползва пълноценно от членството си в Европейския съюз? • Европейската комисия отхвърля оценките за съответствие на пет оперативни програми - “Регионално развитие”, “Околна среда”, “Транспорт”, “Техническа помощ”, “Административен капацитет”, “Развитие на човешките ресурси” и “Конкурентоспособност”. • ЕК констатира, че в България липсва функционираща информационна система за управление и контрол на изпълнението на оперативните програми за периода 2007-2013 г.

3. Що е то ИСУН? • В България трябва да работи Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз (ИСУН) - генератор на информация, позволяващ на българските власти и на ЕК да осъществяват мониторинг върху управлението на европейските средства. • ИСУН - «Информационна красавица, но този, който трябва да се информира, не е бил там, като се е задавало това задание.»(Симеон Дянков) • «След приключване на одита по оценките за съответствие усилията ще бъдат насочени към отварянето на ИСУН за бенефициентите и широката общественост.» (Симеон Дянков)

4. Нашите цели • Потърсихме отговорите на следните въпроси: • Истина или мит е публичната роля на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН)? • Възможно ли е и в каква степен (освен като управленски инструмент за нуждите на държавните органи и съвети и Европейската комисия) ИСУН да се използва ефективно и като инструмент за граждански контрол върху процеса на разходване на европейските средства в България? • Фокусирахме изследването върху: • Оценката на ефективността на публичния модул на ИСУН; • Начинът, по който ИСУН комуникира с други инструменти за отчетност и планиране на европейски средства; • Нивото на изпълнение на публичния модул; • Сроковете по въвеждане на отделните модули на системата.

5. Методология на изследването • Етапи на изследването: • Детайлно проучване на вече създадените модули на системата ИСУН; • Интервюта с потребителите на ИСУН от държавната администрация; • Проучване на нормативната рамка за създаването на ИСУН; • Фокус-група с представители на МС, НПО и медиите за даване на обратна връзка за това как изглежда интерфейса на публичния модул; • Проучване на опита на водещи страни от ЕС по отношение на предоставянето на данни чрез интернет за усвояването на структурните фондове на ЕС; • Даване на препоръки за подобряване на публичния модул на ИСУН; • Изработване и публично представяне на доклад от гражданския мониторинг.

6. Докладът съдържа препоръки за подобряване на системата относно: • Съдържанието на информацията; • Визуализацията на данните за изпълнените проекти; • Структурирането на данните и предоставянето на достъп до тях – формати, стандарти, експортиране, анализ на данни и др.

7. Европейските стандарти за предоставяне на публична информация до октомври 2010 г. • Европейската инициатива за прозрачност от 2005г. има три основни цели: • Повишаването на отчетността на европейските фондове; • Укрепването на персоналния интегритет и независимост на европейските институции; • Налагането на стриктен контрол върху лобизма. • Минимален общ стандарт на Европейската комисия (ЕК) относно публикуването на данни за бенефециентите на европейските фондове– 2008г. • Държавите членки са длъжни да публикуват годишна последваща информация за бенефициентите по фондовете; • ЕК подчертава, че предпочита електронното публикуване чрез използването на национален и/или регионален уебсайт; • Всяка държава членка може да обновява информацията, публикувана на нейния уебсайт, толкова често, колкото сметне за необходимо. Задължително обаче е публикуването на информация на годишна база.

8. Европейските стандарти за предоставяне на публична информация до октомври 2010 г. • Европейски преглед на прозрачността – юни 2010 г. • Според Европейския парламент “пълното съответствие с изискванията на ЕИП е необходимо да се гарантира чрез подходящо регулиране, по-добро насочване, предупредителен механизъм и санкции в случаи на неспазване като последна мярка”. • Основни изводи до юни 2010 г: • Лесният електронен достъп до данните не води до тяхното по-лесно разбиране от потребителя; • Различните начини, за представяне на публичната информация не дават възможност на потребителя да сравнява отделните данни и да си направи заключения на ниво Европейски съюз (ЕС); • Предоставяната информация може да стане полезна за гражданите на ЕС само ако се подобрят съдържанието на данните и начинът на тяхното представяне.

9. ИСУН – Институционалната рамка • Създадена е сложна система от органи, която да гарантира законност, ефективност и ефикасност при разходването на предоставяните от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС средства. • Тази система, обаче е децентрализирана – липсва единен център на административно ръководство, което поражда необходимостта от наличието на сериозни и работещи механизми за координация при управлението на средствата.

10. ИСУН – роля и значение на системата в България • Ако ИСУН съдържа точни и актуални данни, то системата ще се превърне в основен управленски инструмент за отчетното и контролирано разходване на европейските средства в България. • ИСУН компенсира (макар и в ограничена степен) структурните дефицити на вече съществуващата система за управление на средствата от ЕС.

11. Европейските стандарти и българската система за предоставяне на публична информация до въвеждането на публичния модул на ИСУН • До въвеждането на публичния модул наИСУН в България: • публикуването на данни за бенефициентите се извършва във форма, която се различава от препоръчаната от ЕК; • почти всички оперативни програми не публикуват информация за изплатените средства по отделните проекти; • Не се публикува информация, касаеща реалното изпълнение на проектите - фактическа продължителност и окончателна стойност на проектите, постигнати и непостигнати резултати, изпълнени и неизпълнени дейности, степен на изпълнение на заложените индикатори и др.

12. Публичният модул на ИСУН - плюсове на системата • За пръв път, чрез публичния модул на ИСУН, обществеността може да получи пълна обобщена информация до ниво проект, за усвояването на средствата по седемте оперативни програми в България; • Чрез ИСУН се предоставят публично данни относно прогнозите за усвояването на европейските средства по години; • Публичният модул на ИСУН дава възможност да се правят сравнения за изпълняваните проекти в шестте района за планиране; • Има възможност за търсене на специфична информация. Формата за разширено търсене позволява въвеждането на ключови думи - номер на проекта, седалище на бенефициента, наименование на договора и др.

13. Публичният модул на ИСУН - минуси на системата • ИСУН не предоставя информация за програма “Развитие на селските райони”, за програма “Рибарство и аквакултури”, както и за проектите по предприсъединителните инструменти на ЕС и другите програми на ЕС. • Значителна част от данните, свързани с изпълнителите по отделните проекти, не са попълнени. • Не се предоставят данни за конкретното изпълнение на предвидените проектни дейности във връзка със заложените предварително техни количествени и качествени индикатори. • В публичния модул на ИСУН не са въведени проектите, които са били подадени, но не са били одобрени или са били одобрени, но не са получили финансиране поради изчерпване на средствата.

14. Публичният модул на ИСУН - минуси на системата • В сайта няма дефиниции за значението на статусите, които получават отделните проекти. Липсва и информация за причините, поради които даден проект е с определен статус, например “прекратен” или “временно спрян”; • ИСУН не предоставя информация за проектите, по които се отчитат нередности – както от страна на бенефициентите, така и от страна на държавата; • Публичният модул на ИСУН не дава информация за извършените одити на европейските средства; • ИСУН не съдържа секция “Помощ”, към която да се обръщат потребителите при необходимост.

15. Публичният модул на ИСУН - минуси на системата • Използваната специфична терминология в Публичния модул на ИСУН е трудноразбираема за обикновения потребител. Липсва речник на термините; • Публичният модул не предоставя информация за същността на отделните оперативни програми и за механизмите, по които работят те; • Сайтът не осъществява “обратна връзка” с потребителя; • Не се персонализират отговорните за сайта длъжностни лица. Създателите на публичния модул остават в анонимност; • Все още предстои създаването на модул “Електронни услуги за бенефициентите”.

16. Нашите препоръки • Системата на ИСУН трябва да осигури: • условия за публикуването на едно място на данни за всички европейски инструменти; • яснаинформация за изпълнението на бюджетите по различните оперативни програми; • възможно най-пълна информация за изпълнителите по съответните договори; • да се предоставят данни както за договорената стойност на проекта, така и информация за стойността на съответния проект (верифицираните и действително изплатени средства);

17. Нашите препоръки • Системата на ИСУН трябва да осигури: • по-разбираемото представяне на данните, чрез аналитични текстове и въвеждане на географска (картна) основа за представяне на информацията; • речник на използваните термини, както и секция “Помощ”, към която потребителите да се обръщат при необходимост; • информация и за неусвоените средства от ОП, както и за тяхното допълнително преразпределение и усвояване; • отчетност на реалните количествени и качествени индикатори, постигнати при изпълнението на проектите;

18. Нашите препоръки • Системата на ИСУН трябва да осигури: • обвързаност между изпълнението на проектите и заложените индикатори в оперативните програми; • работеща система за обратна връзка, която да публикува, както сигналите на потребителите за нередности, така и предприеманите мерки при констатиране на нередности; • визуална идентичност – лого, шрифт, цветова схема, както и оптимизирана форма за търсене; • реална възможност за използването на полето «Статус на проекта»;

19. Нашите препоръки • Необходимо е да се създадат: • специални улеснения за хората с увреждания - гласови браузъри, брайлови дисплеи и др. • реални възможности за използването на ИСУН от външни за администрацията лица (възможност за експорт на данните в отворени формати, двуезична версия на системата и т.н.) ; • условия за постоянното подобряване и обновяване на дизайна и съдържанието на сайта; • възможности за обучение на различните заинтересовани групи от потребителите, как да използват максимално ефективно публичния модул на ИСУН; • технически възможности за това данните да бъдат ползвани и допълнително обработвани от външни за администрацията лица - например от заинтересовани НПО.

20. Нашите препоръки • ИСУН трябва да използва унифицирана система за въвеждане на данни, която да гарантира установяването на единни правила за всички оперативни програми, както и регулярното въвеждане на информацията в системата. • Достоверността и актуалността на данните, представяни през системата на ИСУН могат да се гарантират само, когато се посочи чия е персоналната отговорност за тяхното въвеждане и публикуване.

21. Благодаря Ви за вниманието! Антоанета Цонева Институт за развитие на публичната среда тел: 02/9582433; 0886815757 e-mail: iped_1@abv.bg http://iped-bg.org/bg/index.html