ЛЕНТА НА ВРЕМЕТО

1. ЛЕНТА НА ВРЕМЕТО

2. ОСВЕН ДА ПОЗНАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ, ИСТОРИКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ОРИЕНТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО. ЗАЩО? ХРОНОЛО-ГИЯ ХРОНОЛОГИЯТА Е НАУКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ВРЕМЕТО И РАЗЛИЧНИТЕ КАЛЕНДАРНИ СИСТЕМИ

3. ЛЕНТА НА ВРЕМЕТО МИНАЛО НАСТОЯЩЕ БЪДЕЩЕ ЛЕНТАТА НА ВРЕМЕТО Е „ПЪТЯТ“ НА МИНАЛОТО КЪМ БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ НАСТОЯЩЕТО

4. КАКВИ ЕДИНИЦИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ВРЕМЕТО ПОЗНАВАТЕ? ЕРА МЕСЕЦ МИНУТА ВЕК СЕКУНДА ЧАС СЕДМИЦА ДЕН ПОДРЕДЕТЕ ЕДИНИЦИТЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ВРЕМЕТО

5. ЛЕНТА НА ВРЕМЕТО ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ВЕКОВЕТЕ ВЪРХУ ЛЕНТАТА НА ВРЕМЕТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ РИМСКИ ЦИФРИ I-1, V-5, X-10, L-50, C-100, D-500, M-1000 ЗА ЗАПИСВАНЕ НА 4 ПРЕД V СЕ ПОСТАВЯI ЗА ЗАПИСВАНЕ НА 9 ПРЕД X СЕ ПОСТАВЯ I ЗАПИШЕТЕ С РИМСКИ ЦИФРИ 3 4 8 15 17 19 20 22 III IV VIII XV XVII XIX XX XXII

6. ЛЕНТА НА ВРЕМЕТО 1200 1751 2000 5 894 1878 OПРЕДЕЛЕТЕ КЪМ КОЙ ВЕК СЕ ОТНАСЯТ ТЕЗИ ДАТИ. ЗАЩО? 5 Г. - ИЗМИНАЛИ СА 5 ГОДИНИ - I ВЕК 894 Г. – ИЗМИНАЛИ СА 8 ВЕКА И 94 ГОДИНИ – IXВЕК 2000Г. – ИЗМИНАЛИ СА 20 ВЕКА, ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ НОВИЯ ВЕК ОЩЕ НЕ Е НАСТЪПИЛА, ЗАТОВА Е XX ВЕК

7. КАЛЕНДАР Всички народи, които са ни известни от древността, са създали системи за отчитане на ритмичната смяна на деня и нощта, и на цикличната повторяемост на сезоните.Тези системи са наречени календари ( от латински- кalendae). Така древните римляни са наричали първия ден от всеки месец. Днес с тази дума ние означаваме системата за разпределение на времеви периоди (дни, месеци, години). Целта на календара е да отчете времето и да подреди събитията в хронологичен ред. Още от древността хората са изчислявали дните, месеците и годините с голяма точност.

8. ЛУННИ КАЛЕНДАРИ Предполага се, че най-ранните календари, са тези, които са отчитали времето според фазите на Луната. Първите цивилизации шумери, асирийци и вавилонци, живеели по поречията на реките Тигър и Ефрат през ІІІ-ІV хилядолетие пр.н.е. и са използвали лунни календари. Лунни календари все още се използват в Турция, Алжир, Мароко, Пакистан, Иран, Афганистан и другаде, където преобладаваща религия е мюсюлманството. При тях денонощията се съгласуват само с лунния месец, т.е. с фазите на Луната

9. Индийски календар Календар на маите

10. Лунно - слънчеви календари Те отчитат годишните времена, като съгласуват дните и лунните месеци със слънчевата година. За целта се въвежда допълнителен 13-ти месец. Такива календари е имало в Китай, Вавилон, Елада, Рим. Лунно-слънчев календар днес все още се използва в Израел. В Древен Китай се използвал календар, при който всяка година се назовавала с името на животно.

11. Слънчеви календари Най-късно възникналия във времето календар, който се използва и днес, е слънчевият календар. Смята се, че първо е бил използван в Древен Египет 3000 г.пр.н.е. Египтяните определили продължителността на година по разливите на река Нил и определили, че годината има 365 дни -12 месеца.

12. Слънчев календар е и юлианския, носещ името на Юлий Цезар. От него идват съвременните имена на месеците и редуването на месеци с нечетни-31 и с четни-30 дни. Изключение прави февруари, който в нормалните години има 28 дни, а във високосните 29. Друг слънчев календар е староарменският.

13. Българският народ е имал свой собствен слънчев календар, който е използвал до падането си под турско робство. Календарът е признат от ЮНЕСКО за най-точен от всички останали създадени до днес. Последните изследвания показват, че началото на календара се отнася към 5505 пр.Хр. Календарът  прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. Известно е, че древните българи са знаели отлично основните закономерности на движението на планетите и Земята около Слънцето, и въз основа на тези свои познания са носители на знанието за един от най-съвършените и до днес календари. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи.

14. Годините в този календар са слънчеви, а всяка година от 12-годишния цикъл носи име на животно. Счита се, че този 12-годишен цикъл в прабългарския календар се основава на 12-годишния орбитален период на Юпитер. Пана с древния прабългарски зодиак

15. ГРЕГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР Това  е календарът, който днес се ползва в Европа, бившите европейски колонии и в голяма част от останалия свят. Календарът е наречен на папа Григорий XIII , който го въвежда през 1582 г. Грегорианският календар е слънчев, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето. Отделните държави не приемат по едно и също време Григорианския календар. У нас той е приет през 1916 година. Папа Григорий XIII

16. СТАР И НОВ СТИЛ Много често в историческата литература се срещат понятията „стар“ и „нов“ стил. Това е свързано със замяната на юлианския с грегорианския календар. Ако дадено събитие се е случило, докато в сила още е бил юлианския календар (стар стил), често е необходимо до споменаването на датата да се добавя в скоби стила: стар стил, ако датата е по тогавашния календар и нов стил, ако е добавена поправката за нов стил. Например: "Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. (стар стил)" или "Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. (нов стил)" или "Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г."

17. ЛЕТОБРОЕНЕ Летоброението "от сътворението на света" е характерно за византийските и славянските  паметници на изкуството и културата. Използва се често, дори през XIX и началото на XX век. През VII век във Византия, където е бил дотогава в сила юлианския календар, се приема летоброението "от сътворението на света", което означава, че Иисус Христос се е родил в 5508 г. "от сътворението на света". Според решението на Първия вселенски събор (Никейския) от 325 г., който установява окончателното честване на Пасхата, годината започва на и септември, но по старославянска традиция на 1 март. Мюсюлманите имат своя ера за отчитане броя на годините – т. н. хиджра . Началото й е свързано с преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина, което според общоприетия календар е станало през септември 622 г. пр.н.е. Според мюсюлманската хиджра 2006 година например е 1427 поред, а началото й е на 17 април.

18. ПРЕДИ НОВАТА ЕРА И СЛЕД НОВАТА ЕРА ГОДИНА 1-РАЖДАНЕ НА ИСУС ХРИСТОС След Христа (нова ера) Преди Христа (стара ера) 200г.-101г. пр. Хр. 100г-1г. пр. Хр. 1 г -100г. 101г.-200г. I век пр. Хр. I век сл. Хр. II век пр.Хр. II век сл.Хр. ОПРЕДЕЛЕТЕ ПРЕЗ КОЙ ВЕК СА СЕ СЛУЧИЛИ СЛЕДНИЕ СЪБИТИЯ: 855 Г. -СЪЗДАВАНЕ НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ; 1878 Г. – ИЗБУХВАНЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ; 528Г. ПР.ХР. –ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ ОТ ПЕРСИЙСКИЯ ЦАР КАМБИЗ; 333Г.ПР.ХР. – ПОБЕДАТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ ПРИ ИСА; 811Г.-БИТКАТА ПРИ ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД; 480Г.ПР.ХР-БИТКАТА ПРИ ТЕРМОПИЛИТЕ; 1393 Г. – ПАДАНЕ НА ТЪРНОВСКОТО ЦАРСТВО НАНЕСЕТЕ ВЪРХУ ЛИНИЯТА НА ВРЕМЕТО

19. ИЗГОТВИЛ: ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА