1 / 30

Ирина Генова, Ангел A нгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 2

Ирина Генова, Ангел A нгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 2. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Аполон от Белведере

Télécharger la présentation

Ирина Генова, Ангел A нгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 2

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Ирина Генова, Ангел Aнгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 2 Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман.

  2. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Аполон от Белведере Мраморно копие по бронзов оригинал от Леохар (?), 4 в. пр.н.е., Рим, Ватикана

  3. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Аполон от Белведере (детайл) Мраморно копие по бронзов оригинал от Леохар (?), 4 в. пр.н.е., Рим, Ватикана

  4. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Водач на колесница от Делфи 470 - 466 пр.н.е. Бронз Музей на Делфи

  5. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Дискохвъргач (Дискобол) Мраморно копие по бронзов оригинал от Мирон, 5 в. пр.н.е. Рим, Капитолийски музеи

  6. Формализъм и стил:Хайнрих Вьолфлин, Основни понятия на историята на изкуството. Джан Лоренцо Бернини Аполон и Дафне 1622 – 1624 мрамор Рим, Галерия Боргезе

  7. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Бернини Аполон и Дафне (детайл) 1622 - 1624 мрамор Рим, Галерия Боргезе

  8. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Глава на младеж мрамор ок. 485 - 480 пр.н.е. Музей на Акропола, Атина

  9. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Мъж с шлем 440 пр.н.е. бронз

  10. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Мъж с шлем (детайл) бронз 440 пр.н.е.

  11. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Венера от Милос 130 - 120 пр.н.е. мрамор Лувър, Париж

  12. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Ранена амазонка Римско мраморно копие от бронзов оригинал

  13. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Бенвенуто Челини Бюст на Козимо I 1545, бронз Флоренция, Национален музей Барджело

  14. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Донатело, Давид 1430-1450 бронз Флоренция, Национален музей Барджело

  15. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Абу Симбел Гробница на Рамзес II Египет, 13 век пр.н.е.

  16. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Умиращ гал Римско мраморно копие от бронзов оригинал. 230 пр.н.е., 97 х 187 см От Паметника на Атила в Пергам Рим, Капитолийски музеи

  17. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Микеланджело Буонароти, Давид 1501 - 1504 мрамор Флоренция, Музей на Aкадемията

  18. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Микеланджело Буонароти, Умиращ роб ок. 1513 мрамор Париж, Лувър

  19. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Император Август в ризница мрамор 204 см. Рим, Музеи на Ватикана

  20. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Император Траян мрамор Първата половина на II век

  21. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Портрет на неизвестен мъж мрамор, 35 см. 100-50 г. пр. н. е. Рим, Вила Торлония

  22. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Император Константин. От Базиликата на Константин на Форума в Рим мрамор, 260 см. 312 – 315 Рим, Палацо деи Консерватори

  23. Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман. Император Август 20 г. пр. н. е.

  24. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман. Йохан Йоахим Винкелман (09.12.1717, Щендал - 08.06.1768, Триест) 1738 - следва теология в Университета в Хале. 1748 - библиотекар при граф фон Бюнау в Ньотениц до Дрезден. Тук прави исторически проучвания, вчита се най-вече в античните, но също така в съвременни английски и френски автори. Взима уроци по рисуване и по анатомия, занимава се усилено с изобразителни изкуства. 1754 - преминава от протестантство към католицизъм. През пролетта на 1755 написва “Мисли за подражанието на гръцките творби в живописта и скулптурата”. Съчинението упражнява значително влияние върху съвременниците. 1755 - Винкелман заминава за Рим. 1758 - пътуване до Неапол, Херкулан и Пестум. Същата година пътува и до Флоренция, за да подреди и опише сбирката от геми на барон Штош. Постъпва на служба при прочутия познавач на Античността кардинал Албани, по-късно е за няколко години кустос във Ватиканската библиотека и “завеждащ римските старини”.

  25. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман. Трудове: Über die Nachahmung der griechischen Werke in der Malerei und Bildhauerkunst 1755 (За подражанието на гръцките художествени творби в живописта и скулптурата) Beschreibung des Torso in Belvedere; Anmerkung über die Baukunst des alten Tempels zu Girgenti in Sizilien; Sendschreiben von den Herkulanischen Entdeckungen 1762 (Описание на торсото в Белведере; Бележки върху строителното изкуство на стария храм в Джирдженти, Сицилия; Известие за откритията в Херкулан) Anmerkung über die Baukunst der Alten 1762 (Бележки върху строителното изкуство на древните) Nachricht von den neuesten Herkulanischen Entdeckungen 1764 (Съобщение за най-новите открития в Херкулан) Geschichte der Kunst des Altertums 1764 (История на изкуството на Древността) Monumenti antichi inediti spiegati ed illustrati 1767 (Неиздавани древни паметници - с обяснения и илюстрации) На български: Йохан Й. Винкелман, История на изкуството на Древността, С. 1970 (Български художник) Й. В. Гьоте. Винкелман и неговото столетие. - В: Й. В. Гьоте, За литературата и за изкуството. С., 1979, т. 2, стр. 255-93, (изд. Наука и изкуство)

  26. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман. Археологическите разкопки: Историческият възглед на Винкелман за изкуството е свързан с нарастващия през XVIII век интерес към археологическите разкопки. Непосредният контакт с античните паметници дава на Винкелман изобилния материал и формира нагледно идеята за класическата красота: “благородна простота и спокойно величие” Винкелман пристига в Рим (1755), когато започват разкопките в Помпей; пише научни известия за разкопките в Херкулан. “История на изкуството на Древността” се вписва в това “археологическо” въодушевление, като го доразвива и обобщава. Просвещенският контекст. Интересът към Древността е програма за пренасочване на естетическия вкус на немската нация от барока към “класическото”, за пряко запознаване с античните първоизточници - езикови и изобразителни. Високото ценене на красотата на древното изкуство е мотивирано от жизнен идеал - гражданската свобода. Изследвайки основанията на старогръцкото изкуство, Винкелман проектира в миналото формиращия се просвещенски идеал за свободния гражданин: “С оглед на конституцията и на управлението на Гърция свободата е най-важната причина за предимството на изкуството.” В това отношение можем да проследим въздействието на френските и английски (Адисън, Шефтсбъри) мислители върху него. Идеалът за красотата на гръцкото изкуство се преобразува в “Humanitätsideal”, в идеал за формиране на човешкото. Понятието “немски елинизъм” води своето начало от Винкелман.

  27. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман. Добавя се желанието за промяна в социалния статус на художника - възпитател на властниците (живописецът Диогнет бил един от тези, които учили на мъдрост Марк Аврелий). Примерите са заети, както постъпват и в Ренесанса от Плиний Стари (книгите, посветени на изкуството - 33-37 от “Естествена история”). Първото съчинение на Винкелман дължи много на разговорите с художника Йозер, за когото Гьоте пише, че бил решителен враг на всякакви извивки и раковини, както и на целия бароков вкус. Има се пред вид целенасоченото избягване на правата линия в барока. В 1754 саксонският крал нарежда да се закупи в Пиаченца “Сикстинската мадона” на Рафаел. В продължение на три дена Винкелман посещава дрезденските галерии, за да проучи творбата и не може да разбере в какво се състои нейната красота. Едва разговорите с Йозер го карат да погледне с “разбиращи” очи картината на Рафаел. Усвояването на сдържаното величие на класическия идеал е едновременно противопоставяне на преобладаващия бароков и рококо вкус в Дрезден. “Единственият път за нас да постигнем величие и дори , ако е възможно, да станем неподражаеми, е да подражаваме на гърците”. Това изречение не е оригинална идея на Винкелман, то е общо място на епохата. Постижението на Винкелман е в доказването на идеята чрез тълкуване на паметниците и прилагане на първия исторически метод по отношение на изкуството.

  28. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман. “История на изкуството на Древността” е завършена в Рим през 1762, публикувана е в 1764. Историческата концепция на Винкелман подразделя гръцкото изкуство на четири периода. Развоят е видян като морфология на растеж, разцвет и упадък, съответно като стар, възвишен (или величествен), изящен стил и стил на подражателите. Възгледът за историята е обоснован чрез органичното. Симпатиите на Винкелман сякаш са към изящния стил, но от гледна точка на концепцията, те трябва да бъдат към възвишения. Лични предпочитания и нормативен възглед не съвпадат изцяло. Сравнението между Гуидо Рени(1575 – 1642) и Рафаел (1483 – 1520) е показателно за това несъвпадение.

  29. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман. Красотата е белота, сдържаност, пречистване на страстите, обобщеност, спокойствие и благородно величие. Красотата е съотношението между израз на страстта и проясняващ я разум, “отлято” в идеална форма. Висшата красота е човешкото тяло - съчетанието на частите във функционална елиптична линия. Произведенията на възвишения стил не изразяват душевни вълнения, а спокойствие и чувство за могъщество. Те повече, отколкото произведенията от стария стил, са в съгласие с природата. Мярката е природата, а не правилата, които при стария стил са били превърнати в самоцел и е забравен източникът им. Така възвишеният стил е представен отново като възвръщане към първоизточника, който в случая е природата. Възгледът на Винкелман за красотата се основава почти изцяло върху скулптурата и отчасти върху архитектурата. Заслуга на Винкелман е, че въпреки липсата на прецизни датировки, той извършва подялбата на гръцкото изкуство на четири периода, опирайки се на своята естетическа преценка. От антологията “За красотата и изкуството” (съст. Исак Паси София, 1966, второ изд. 1975) да се съпостави характеристиката на красотата у Винкелман (с.174-77) с параграф 416 от Баумгартен (с. 172) и с “Лаокоон” на Лесинг (с. 181 и 187)

  30. Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман.

More Related