проф . Румен Николов Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), София

1. БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА - СЪВЕТ ПО ИНОВАЦИИ И СЪВЕТ НА БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПРИ БТПП НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ 2014 – 2020” проф. Румен Николов Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), София София, 14 декември 2012

2. Контекст • Очаква се правителството да одобри оперативна програма за наука и образование за интелигентен растеж за периода 2014-2020 г. Към момента е сигурно, че в следващия програмен период ще има пет програми - транспорт, околна среда, регионално развитие, конкурентоспособност и човешки ресурси. Програмата, свързана с образование и наука, ще бъде шестата. • http://dariknews.bg/, 21 ноември, 2012 • Според записите против одобрението на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ се е обявил министърът по управлението на европейските средства Томислав Дончев. Той е заявил, че не е запознат с мотивите на работната група, разработила целите и приоритетите на програмата. • http://www.investor.bg/, 23 ноември София, 14 декември 2012

3. НЕОБХОДИМОСТ • Драстичен спад в качеството на училищното образованието в България в последните 20 години; • Драстичен спад на университетското образование в България • Огромна емиграция на трудоспособното и интелигентно население • Липса на национален образователен, научен и иновационен капацитет • Неконкурентноспособност на образованието, науката и високотехнологични фирми в европейски и глобален план • Липса на достатъчно финансиране на науката от страна на държавата и от бизнеса • Липса на достатъчно активна (и проактивна) политика на страната на европейско равнище за защита на националния интелектуален капитал • “Работоспособното население в България ще се свива по-бързо, отколкото в която и да било друга част на света до 2050 г., като спадът ще бъде с около 45% след по-малко от 40 години” – прогнозa na Световната банка София, 14 декември 2012

4. НЕОБХОДИМОСТ Необходимост от успешно прилагане на Стратегия „Европа 2020” за развитието на глобална икономика, основана на знаниетои водещите инициативи (flagship initiatives): • „Съюз за иновации“ • „Младеж в движение“ • „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ • „Програма за нови умения и работни места“ • „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ • „Европа за ефективно използване на ресурсите“ • „Европейска платформа срещу бедността“ БЕЗ КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И ИНОВАЦИОННА ДЕЙНОСТ БЪЛГАРИЯ ЩЕ СИ ОСТАНЕ НАЙ-БЕДНАТА И НЕКОНКУРЕНТНОСПОСОБНА СТРАНА В ЕВРОПА София, 14 декември 2012

5. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г. - ЦЕЛИ Изграждане на конкурентна среда за качествени научни и иновативни изследвания чрез постепенно повишаване на средствата за научно-изследователска и иновационна дейност до 1,5 % от БВП към 2020 г. Създаване на благоприятна среда за възпроизводство и развитие на капацитета на научния сектор Подобряване на качеството на висшето образование и повишаване броя на завършилите висше образование във възрастовата група на 30-34-годишните до 36%  към 2020 г. Подобряване на качеството на предучилищното и на училищното образование и намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11 % към 2020 г. Създаване на условия за развитие на личностни и професионални знания и умения през целия живот. Развитие и модернизиране на научната и на образователната инфраструктура и повишаване броя на заетите в модернизирана среда. София, 14 декември 2012

6. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 г. - ОСИ София, 14 декември 2012

7. НЕОБХОДИМОСТ ОТ СИНЕРГИЯ МЕЖДУ ХОРИЗОНТ 2020 И КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА София, 14 декември 2012

8. НЕОБХОДИМОСТ ОТ СИНЕРГИЯ МЕЖДУ ХОРИЗОНТ 2020 И КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА София, 14 декември 2012

9. Връзка между научни изследвания, новации и предприемачество Научните изследвания  трансформиране на пари в знания (или интелектуална собственост); Иновация  трансформиране назнания (или интелектуална собственост) в пари; Иновациите не трябва да се отъждествяват с откритията. Откритията се превръщат в иновации, когато се трансформират в продукти или услуги с висока добавена стойност; Настъпва ерата на електронните услуги основани на е-инфраструктури, Уеб 2.0 (3.0), социалните мрежи, отворената и социалната иновация,отворените административни данни; Огромни възможности за предприемачите,но се изискват нови бизнес модели, основани на активно включване на потребителите; Е-инфраструктурите са мост между академичните звена, правителството, бизнеса и гражданите; София, 14 декември 2012

10. Е-Инфраструктури • Е-инфраструктурите имат нужда от национален капацитет за научни изследвания, образование, иновации, обществена дейност и икономическо развитие; • Е-инфраструктурите имат нужда от публично-частно партньорствокакто за изграждането им, така и за създаването и експлоатацията на основани на тях иновативни услуги с активното участие на потребителите; • Е-инфраструктурите са част от иновационните инфраструктури: • Научни и технологични паркове; Високотехнологични и ориентирани към научни изследвания секторни клъстъри; • “Живи лаборатории”; “Умни градове”; цифрови хранилища • Организации и платформи за развитие на човешкия капитал; • Организации и платформи за управление на риска и сигурността, и т.н.

11. Дефиниция на научен парк (IASP) : http://www.iasp.ws/ Научен/Технологичен парк: организация, която се управлява от професионалисти, чиято основна цел е да увеличава богатството на локалното общество чрез подпомагане и развитие на култура за иновации и конкурентност сред асоциираните академични и бизнес институции; За да постигне тези цели, един научен парк трябва да стимулира и управлява потока на знания и технологии между университетите, изследователските институции, фирмите и пазара; Научният парк подпомага създаването и растежа на иновативни фирми чрез процес на инкубиране и създаване на spin-off фирми; Научният парк предлага услуги с добавена стойност, офисно пространство и инфраструктура (вкл. е-инфраструктура); София, 14 декември 2012

12. Роля на научните/технологичните паркове Научните паркове: Помагат за изпълнението на третата мисияна университетитеи на изследователските институти – да служат на обществото; Създават условия за плодотворни партньорства между преподаватели, изследователи, фирмии правителства; Генерират видими ползи от научните изследвания и подобряват публичната подкрепа и финансирането на университетите и на изследователските институти; Стимулират националната и регионалната икономика и трансфера на технологии; Противодействат на процеса на емигриране на таланти (brain-drain) и създават условия за тяхното обратно привличане (brain-circulation, brain-gain); София, 14 декември 2012

13. Примери за научни/технологични паркове http://www.upm.ro/proiecte/EEE/docs/results1/EEE_COMPARATIVE%20study_RO_MarinLiviu.pdf Stanford Research Park(първият - 1951), днес – 140 компании, над 23 000 работници; досега – създадени над 2,500 компании от членове на Университета в Станфорд; фирми: HP, Sun Microsystems, Cisco Systems, Yahoo! и др; Cambridge Science Park- създаден през 1970, повече от 100 фирми на площ от над 160,000 кв. м. над 5 000 работници Science City Ulm, Германия. Otaniemi Science Park, Финландия - услуги за над 14 000 студенти и 8 000 професионалисти; Technopol,Естония – 150 фирми (основно – софтуерни), 2 университета, над 12,000 студенти и 1,300 изследователи; 5 активни R&D центъра; Румъния : Software Park – Bakau;Science andTechnology Park “Technopolis” – Iasi; мрежа от научни/технологични паркове и бизнес инкубатори  София, 14 декември 2012

14. България • Няма нито един научен/технологичен парк; • “България ще строи национален научен комплекс и три технологични парка - по хранителна промишленост, фармация и информационни технологии - със 100 милиона евро от европейската оперативна програма "Конкурентоспособност", съобщи днес в Брюксел министърът на образованието”, министър Игнатов, в-к. Труд, 31.05.2011; • “Възнамеряваме да финансираме с 50 млн. евро от програмата хибридна версия между технологичен парк и научноизследователски парк. Освен физическата инфраструктура задължително трябва да има работещ устойчив механизъм за коопериране между науката и бизнеса, което е сложното в проекта.“, Евгени Ангелов,зам.министър МИЕТ, в-к Капитал, 21/09/2011 София, 14 декември 2012

15. Първи български технологичен парк?! Първи български техноплогичен парк?! • Създаването на технологични паркове изисква предимно организационни усилия и разумно целево финансиране в резултат на дефинирана национална визия и стратегия; • Технологичен парк “7-ми км”, София?! На територията му има: • университет (УниБИТ), лаборатории на БАН • високотехнологични фирми, производствени лаборатории, неправителствени организации; • добра физическа и електронна инфраструктура; • организации, които отдават под наем офиси; • банки, хотели, ресторанти, кафетерии, паркинги • конгресен център (Интер-експо център), станция на метрото • намира се на 5 мин до центъра на София, 5 мин до летището • Технологичен парк “БАН”?! ; Технологичен парк “Лозенец – СУ”?!; Технологичен парк “Технически университет + МГУ, ХТМУ”?!; Технологичен парк “Медицински университет”?!

16. Политики, стратегии, мерки • Значително увеличение на финансирането от структурните фондове на иновационни проекти и дейности. За периода 2007-2013 България бе планирала само 15% от структурните фондове за развитие на човешкия капитал, ИКТ, научни изследвания и предприемачество (най-малко в ЕС). • Активно участие на България във формирането на европейски политики, стратегии и инициативи. В много случаи европейските програми не са съобразени с особеностите на България и другите нови страни-членки на ЕС, например в FP7 и LLPцената натруда на BG учените е обидно подценена; • Мерки за създаване на национален образователен, научен и иновационен капацитет . Planned Cohesion Policy Investments in Innovation by MS (2007-2013) Source: EC София, 14 декември 2012 Innovation Union Competitiveness Report 2011

17. Политики, стратегии, мерки (2) • Активно, координирано и ефективно участие във всички отворени регионални и европейски програми и инициативи за финансиране: структурни фондове, FP7, CIP, EIT, JTI, PPP, LLP, INERREG, Eureka, SEE Program, EIB, EIF, Дунавска стратегия, рисков капитал, частни инвестиции; • Ефективно използване на резултатите на европейските проекти (FP7, CIP, LLP, INERREG, SEEProgram) чрез национални проекти и проекти от структурните фондове; • Създаване на национална мрежа от научни/технологични паркове, инкубатори, високотехнологични индустриални клъстъри, живи лаборатории и други иновационни инфраструктури. Тази мрежа може да се координира чрез виртуална платформа; • “Пред-комерсиални” търгове за иновационни продукти и услуги • Национална стратегия и план за действие за развитие на образователна, научна и иновационна инфраструктура (особено - е-инфраструктурите) и осигуряване на национално финансиране; • Национална стратегия и план за действие за привличане на таланти, особено на българи, временно работещи в чужбина. София, 14 декември 2012

18. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН КАПИТАЛ • Решение на Министерския съвет и на Народното събрание за отпадане на ограниченията в заплащането на българските участници в европейски проекти. • Решение на Министерския съвет засъздаване на работна група за подготовка на Стратегия и план за действие за съхранение на националния интелектуален капитал и за привличане на таланти, която в рамките на няколко месеца да се гласува и от Народното събрание. Подобни стратегии има в почти всички развити европейски страни. Един добър пример е Ирландия. • Действия за отпадане на дискриминационните клаузи за участниците от ЕС-12 в европейски проекти в документи, които предстои да се приемат от Европейския парламент в близките няколко седмици. Вместо регулации на заплащането би могло да се въведе на европейско равнище политика и практика за оутсоурсинг на научна и иновационна дейност, подобно на добрата практика в софтуерната индустрия. • Подобни клаузи ще обезсмислят борбата за по-голям бюджет по оперативните програми, защото голяма част от получените средства ще се върнат обратно под формата на високи консултантски хонорари и неусвоени средства поради липса на капацитет и ниско равнище на заплащане на нашите експерти. Негативният имидж на страната и липсата на капацитет ще отблъскват чуждестранните инвеститори. София, 14 декември 2012

19. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! София, 14 декември 2012