1 / 21

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА В ИНТЕРНЕТ

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА В ИНТЕРНЕТ. Д-р Мария Йорданова София, юли 2009 г. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

gail
Télécharger la présentation

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА В ИНТЕРНЕТ

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript

  1. БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА В ИНТЕРНЕТ Д-р Мария Йорданова София, юли 2009 г. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА“АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ” ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

  2. Децата в Интернет – преимущества и предизвикателства • Непълнолетните – най-активни потребители на новите информационни и комуникационни технологии (около половината от децата в Европа използват Интернет и повечето от тях имат достъп до друг вид медия) • Необходимост децата да подобрят своята “медийна грамотност”, за да могат правилно да разбират, използват и оценяват съдържанието в различните медии

  3. Безопасността на децата в Интернет – приоритет на ЕК, ГД “Свобода, сигурност и правосъдие” • На 4 юли 2006 г. ЕК прие комюниике “Към европейска стратегия за правата на детето” ("Towards an EU Strategy on the Rights of the Child“) • Вече са предприети някои от мерките, предложени в комюникето - напр., горещия телефонен номер 116000

  4. Предприети мерки на европейско ниво • Популяризиране – Директивата “Телевизия без граници” (Television Without Frontiers Directive) определя правилата за реклама по време на детските предавания; Директива 2005/29/EC и препоръка 98/560/EC определят правилата за рекламите, носочени към деца; Директива 84/450/EEC определя общи правила за рекламата. • Защита на непълнолетни при използване на аудиовизуални и информационни услуги - Препоръка 98/560/ЕС. • Медийна грамотност – 30 проекта на стойност €3.5 млн. Са подкрепени от ноември 2000 г. до момента. • Интернет - Решение на Съвета от 29 май 2000 г. за противодействие на разпространението на детска порнография в Интернет (2000/375/JHA).

  5. История на програмите за безопасен Интернет • Safer Internet Action Plan (1999–2004 г.) • Safer Internet (1999-2005 г.) • Safer Internet plus (2005-2008 г.) • Решение на Европейския парламент и на Съвета на ЕС за нова многогодишна програма за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии - COM (2008) 106. • Нова многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии (2009-2013) с бюджет : 55 млн. eвро, с 10 млн. повече от последната програма.

  6. Основни сфери на дейност на новата програма • Намаляване на незаконното съдържание в Интернет, основно чрез Международната асоциация на операторите на горещи линии за Интернет INHOPE, http://www.inhope.org; • Развиване на безопасна за децата Интернет-среда чрез инструменти за защита и стимулиране на саморегулацията от родителите; • Повишаване на общественото осъзнаване – чрез национални информационни центрове за безопасен Интернет; • Изграждане на база от знания за развитието на нови ИКТ и средства и тяхното ползване от непълнолетните. (първите три сфери – приоритетни и досега, се основават на 2 ключови понятия – “незаконно съдържание” и “вредно съдържание”)

  7. Дефиниции • „Незаконно съдържание” - дефиницията варира в отделните страни-членки, определя се от приложимото вътрешно законодателство, а съответното съдържание се преследва от правоприлагащите органи и други държавни институции. • „Вредно съдържание” - което родители, учители и други възрастни определят като вредно за психологическото, емоционалното и физическото здраве на децата. Определенията за такова съдържание също варират, като включват от порнография и насилие до сайтове за расизъм, ксенофобия, враждебна реч, пропагандиране на наркотици, анорексия, самонараняване и самоубийства.

  8. Инструменти и форми за борба с вредното съдържание Инструменти: • стриктно прилагане на законовите разпоредби; • саморегулация на основните играчи – доставчици на Интернет, уеб-съдържание и мобилни услуги; • механизми за родителски контрол; • повишаване на общественото осъзнаване; • обучение. • събиране и анализиране на количествени и качествени данни за развитието на Интернет-средата и нейното ползване от непълнолетните(нов компонент в сравнение с предишните програми) Фокус се поставя върху: • активното въвличане на младите хора в дейностите по осигуряване на безопасен Интернет; • използването на училищните мрежи за повишаване на информираността на децата.

  9. Проблемът в България (1) Проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение сред 800 деца, ползващи Интернет (12 - 18 години). • 91% ползват Интернет всеки ден, 8% – почти всеки ден, 1% - по-рядко от веднъж седмично. • 80% нямат инсталирани програми за родителски контрол. • Още при първия контакт с непознат в Интернет, 58% от децата споделят истинското си име, а 36% показват своя снимка или видео в реално време. • 35% от участвалите в изследването осъществяват първата среща с познат от Интернет след повече от една седмица от първия им разговор, а едва 9% - след няколко дни.

  10. Проблемът в България (2) Децата признават, че в Мрежата са попадали на: • Материали с порнографско съдържание – 58% от интервюираните; • Покани за срещи от виртуални познати – 51% от интервюираните; • Материали, съдържащи насилие – 37% от интервюираните; • Покани за виртуален секс – 26% от интервюираните; • Материали, враждебни по отношение на етноси и религии – 24% от интервюираните; • Информация за разпространение на наркотици – 14% от интервюираните. Децата не си дават ясна сметка за опасностите, които крие за тях Интернет.

  11. Публично-частни партньорства в България • Участие на България в предишните две програми на ЕС за безопасен Интернет; • Участие на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” (ФПИК) в програмата Safer Internet и Гореща линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание в Интернет - от май 2006 г.; От 2008 г. в консорциум с Асоциация “Родители”, Българска федерация по електронен спорт и дружество”Декони” ФПИК изпълнява 2-годишен проект по програмата Safer Internet plus • Обществен съвет за безопасен Интернет с участието на повече от 20 държавни институции; • От октомври 2006 г. ФПИК е член на INHOPE; • Национален Информационен център за безопасен Интернет; • Центърът за изследване на демокрацията – Национален координатор на Европейската информационна мрежа по проблемите на расизма и ксенофобията, координирана от Агенцията на ЕС за основните права – срещу разпространението на расистко и ксенофобско съдържание в Интернет

  12. Препоръки (1) • Европейската комисия да приеме директива, с която да поиска от мобилнитеоператори в Европа да предприемат стъпки за защита на децата от незаконно и вредно съдържание. • Саморегулация от доставчици на услуги базирани на сайтове-социални мрежи и за обмен на видео-клипове в Интернет. • Изграждане на доверие и сътрудничество между НПО, изпълняващи проекти по програмата за безопасен Интернет, и съответните министерства на образованието. • Предшестващи задълбочени интердисциплинарни изследвания и проучвания (психология, социология, педагогика, компютърни науки).

  13. Препоръки (2) • Република България да подпише и ратифицира Допълнителния протокол от 2003 г. към Конвенцията за компютърните престъпления. • Да се следи за изпълнението на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба от 2007 г. • Приложение на системата PEGI (Паневропейска система за информация за игрите) за възрастов рейтинг (България е една от страните, която не е предприела никакви законодателни мерки, за да регулира продажбата на компютърни игри). • Държавните органи да оказват съдействие на Център за безопасен Интернет. • Да бъде създаден междуведомствен механизъм за прилагане на програмите на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други ИКТ.

  14. Обобщение 1. Защитата на децата при използване на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) се превръща във все по-важен приоритет на ЕС. 2. ЕК следва да се ангажира с по-директни препоръки към мобилните оператори и образователните администрации. 3. Новата програма за безопасен Интернет трябва да включва финансиране на интердисциплинарни изследвания. 4. Българските институции следва да предприемат конкретни стъпки, за да създадат подходяща законодателна, социална и бизнес-среда, защитаваща децата при използването на Интернет и другите нови ИКТ. 5. Публично-частните партньорства са основен залог за успешна реализация на програмата.

  15. За повече информация:http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/children/internet/fsj_children_internet_en.htmБлагодаря за вниманието !

  16. За повече информация:http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/children/internet/fsj_children_internet_en.htmБлагодаря за вниманието !

More Related