220 likes | 293 Vues
Ролята на вътрешния и външния одит за подобряване на отчетността в публичния сектор. Финансов одит.
E N D
Ролята на вътрешния и външния одит за подобряване на отчетността в публичния сектор
Финансов одит “Финансов одит" е изразяване на независимо мнение доколко годишният финансов отчет на предприятието дава вярна и честна представа за неговото финансово състояние и имущество в съответствие с идентифицираната обща рамка за финансова отчетност.
Одит и заверка на Годишните финансови отчети • Текущ контрол на периодичните финансови отчети
Цели натекущия контрол на периодичните отчети • да се оцени присъщия риск, контролния риск и риска на разкриването към датата на изготвяне на периодичните отчети; • да се провери надеждността и редовността на финансовата информация на ниво периодичен отчет и на ниво твърдение за вярност, като се установят отклоненията/несъответствията спрямо нормативните изисквания (Закона за счетоводство, указанията на Министерството на финансите, данъчните закони и др. законови и подзаконови нормативни актове);
- да се даде възможност на проверявания обект за отстраняване на допуснатите отклонение и/или несъотвествия
Обхват на текущия контрол • предварително проучване - При предварителното проучване са изследвани три области: отчет за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове, включително набирателни сметки; оборотна ведомост и годишна инвентаризация; • оценка на риска - Оценката на присъщия и контролния риск и риска на разкриване е извършена съгласно утвърдените от председателя на Сметната палата указания. Извършените тестове по същество и тестове на контрол са документирани с работни документи;
проверка на: отчитането на приходите, разходите и трансферите в съответствие със счетоводното законодателство; достоверността, пълнотата и измеримостта на отразената информация; изчерпателността, принадлежността и наличността на отразените активи и пасиви; оценяването и оповестяването на активите и пасивите в съответствие с нормативните изисквания и указанията на Министерството на финансите и приетата счетоводна политика.
Роля на вътрешния одит При извършени одитни ангажименти от страна на вътрешният одит, при текущия контрол на периодичните отчети и одита и заверката на Годишните финансови отчети може да се приложи системно базираният подход.
Критерии при текущия контрол Приложените критерии за оценка при извършените проверки са: отразяването на приходите, разходите, активите и пасивите в съответствие с нормативните изисквания и вътрешните актове; наличието и прилагането на правила и контролни процедури, чрез които се осигуряват предотвратяване и откриване на грешки и нередности при отчитането на публичните средства.
На основание на чл. 53 от Закона за Сметната палата е извършен финансов одит-текущ контрол на периодичните финансови отчети на всички министерства и ведомства - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и на 264 общини. В резултат от извършения текущ контрол на периодичните отчети са изготвени доклади и са изпратени писма, съдържащи препоръки за отстраняване на несъответствията/отклоненията.
По съществени от установените отклонения/несъответствия са: • неправилно отчитане на приходи по параграфите и подпараграфите на Единната бюджетна класификация от: продажба на услуги, стоки и продукция; такси; продажба на сгради и земя; лихви; текущи дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми от страната. • не е спазена Единната бюджетна класификация при отчитане на: разходи за други възнаграждения и осигурителни вноски; разходи за външни услуги; разходи за представителни цели; други разходи за СБКО; разходи за храна ; разходи за вода, горива и енергия; разходи за командировки; разходи за текущ ремонт;
разходи за глоби, неустойки, наказателни лихви и съдебни обезщетения; разходи за основен ремонт; разходи за придобиване на нематериални дълготрайни активи; разходи за придобиване на дълготрайни материални активи; разходи за придобиване на инфраструктурни обекти; неправилно отчетени капиталови трансфери за нестопански организации; неправилно отчетени временни безлихвени заеми.
При извършените проверки на оборотните ведомости са констатирани следните преобладаващи отклонения и/или несъответствия: • не са спазени основни счетоводни принципи, регламентирани в чл. 4 от Закона за счетоводството; • неправилно осчетоводени приходи от продажба на имущество; неправилно осчетоводени приходи от наеми; • не са осчетоводени дарения; • не са спазени икономическите характеристики на синтетичните и аналитични счетоводни сметки от Сметкоплана на бюджетните предприятия при счетоводното отразяване на стопанските операции свързани с текущата издръжка;
неправилно са осчетоводени като основен ремонт, разходи за текущ ремонт на материални активи; • неправилно са осчетоводени разходи за основен ремонт на инфраструктурни обекти; • допуснато е неправилно отчитане на инфраструктурни обекти като дълготрайни материални активи;
не са отразени в счетоводните регистри и баланса всички имоти и активи; не са отразени в баланса всички участия в търговски дружества; • не е извършван преглед и анализ на отчетените ДМА след извършена обезценка и/или промяна в прага на същественост за тяхното отписване и отчитане на като материални активи; • не са осчетоводени по задбалансови сметки земи, гори, трайни насаждения и дълготрайни материални активи с художествена и историческа стойност; • не са отразявани периодично по задбалансови сметки приходите и разходите от стопанска дейност; • не са осчетоводени по задбалансови счетоводни сметки поетите и нереализирани ангажименти по договори;
не са осчетоводени по задбалансови сметки банкови гаранции; • не са спазени изискванията на Сметкоплана на бюджетните предприятия при отчитането на заеми; • неправилно са отчетени разходи за лихви; • неправилно са осчетоводени трансфери; • установени са пропуски при извършването, документирането и осчетоводяването на проведените инвентаризации на активите и пасивите.
Значителна част от допуснатите нарушения са отстранени по време на текущия контрол. За некоригираните отклонения/несъответствия с писма до ръководителите на организациите са дадени конкретни препоръки.
Основно препоръките са свързани с: • коригиране на неправилно отчетените суми по счетоводни сметки и параграфи, като се спазва характеристиката на счетоводните сметки и параграфи; • преглед на заведените дълготрайни активи и извършване на преквалифициране съобразно определения праг на същественост, с цел точното им отразяване по счетоводни сметки; • въвеждане на контролни процедури при консолидиране на отчетите на второстепенните разпоредители, с цел недопускане на грешки в сборния финансов отчет на общината;
въвеждане на контролни дейности за правилното отчитане на приходите и разходите по бюджета и спазване на взаимовръзките и зависимостите при отчитането им по параграфи и подпараграфи на ЕБК и по съответни счетоводни сметки от СБП; • актуализиране и допълване на счетоводната политика относно осчетоводяване на дяловото участие на общината в предприятия и на получените от тях дивиденти; • отчитане на инфраструктурните обекти и на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд;
разписани контролни процедури в дейностите по провеждането на годишната инвентаризация; • мониторинг на въведените контролни дейности, с цел недопускане на грешки и нередности в годишния финансов отчет.
Роля на вътрешния одит За да се повиши ефективността от дейността на Сметната палата и звената за вътрешен одит с цел подобряване на отчетността може: • Звената за вътрешен одит да включват в годишните си програми одитни ангажименти, свързани с отчетността в организацията; • Одитните ангажименти да предхождат одита и заверката на годишните финансови отчети.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! П. ХАДЖИЕВА, и.д. директор на одитна дирекция “Финансови одити” в Сметната палата