1 / 14

Раздел III 3 . Хидравлика на канализационните мрежи

Раздел III 3 . Хидравлика на канализационните мрежи. Тема 1 7 Математическо моделиране на потоците в канализационната мрежа Уравнения на De Saint Venant Особености на прехода от и към напорен режим ( Концепция на пиезометричния процеп на Preisman). 3.1. Уравнения на De Saint Venant.

louvain
Télécharger la présentation

Раздел III 3 . Хидравлика на канализационните мрежи

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Раздел III3. Хидравлика на канализационните мрежи Тема 17 Математическо моделиране на потоците в канализационната мрежа • Уравнения на De Saint Venant • Особености на прехода от и към напорен режим (Концепция на пиезометричния процеп на Preisman)

  2. 3.1. Уравнения на De Saint Venant • Безнапорните нестационарни неравномерни движения на водата в призматични легла могат да бъдат описани формално чрез система от две уравнения, отразяващи два фундаментални физични закона – за съхранение на масата (за непрекъснатостта на потока) и за съхранение на количеството на движението (втори закон на Newton) • Това математическо описание (модел) на такива потоци е предложено от De Saint Venant през 1871 г. Уравнение на непрекъснатостта на потока

  3. Уравнение на непрекъснатостта на потока • Относно масата на водата с плътност ρ в произволно избран обем на потока с дължина ∆x, изминаван за време ∆t, може да се запише: (1) • Тъй като ∆x е много малка величина, то може да се приеме ∆x2 = 0 • Тогава (2) • Относно масовия баланс за участъка с дължина ∆x може да се запише: (3) • Или (4)

  4. Уравнение на непрекъснатостта на потока • Относно диференциалa на произведението в лявата част на уравнение (3) може да се запише: (5) • От друга страна е валиден изразът: (6) • Oтносно d∆x/dtпри ∆t→0може да се запише по дефиниция: (7) • Или (8)

  5. Уравнение на непрекъснатостта на потока • Относно пълния диференциал на функцията F = f(x,t)може да се запише: (9) Или (10) • При заместването на изразите (8) и (10) в уравнение (5) се получава: (11) Или предвид израза (3), зависимостта (11) приема вида: (12) Или (13)

  6. Уравнение на непрекъснатостта на потока • Относно втория и третия член в лявата част на уравнение (13) може да се запише: (14) • Предвид на израза (14), уравнение (13) добива окончателно вида, известен като уравнение на непрекъснатостта : (15) • При отсъствие на страничен приток q и при правоъгълен профил на потока с ширина B и воден стоеж h, уравнение (15) приема вида: (16) • При стационарно движение уравнение (16) има вида: (17)

  7. Уравнение за запазване на количеството на движение • Съгласно втория закон на Newton, изменението на количеството на движението е равно на сумата от силите Pi, които предизвикват това изменение: (18) • Относно пълния диференциал на скоростта v можедасе запише: (19) • От друга страна е валиден изразът dx/dt = v. • Тогава лявата част на уравнение (18) може да бъде представено във вида: (20) • За дефиниране на дясната част на уравнение (18) трябва да бъдат разгледани силите Pi

  8. Уравнение за запазване на количеството на движение • Силите на хидростатичния натискFp, на триене Ffина теглото Gi, които действат по оста xсъответно на границите и в обема на произволно избранoто елементарно водно тяло от потока с дължина ∆x, измината за време ∆t,могат да бъдат представени графично, както следва:

  9. Уравнение за запазване на количеството на движение • Относно компонентата Giна теглото G може да се запише: Gi = m.g.i (21) • Относно силата на триене Ff може да се запише: Ff = m.g.I (22) • Относно резултантната на силите на хидростатичния натиск се получава: (23) • За призматично легло с правоъгълен профил (ширина B, воден стоеж h и площ на живото сечение S), последният израз може да бъде представен по дефиниция, както следва: (24)

  10. Уравнение за запазване на количеството на движение • Предвид изразите (20), (21), (22) и (24), уравнение (18) приема вида: (25) Илиокончателно: (26) • Последното уравнение е известно като “пълно динамично уравнение на De Saint Venant” • Уравнението на De Saint Venant се прилага и в следните опростени модификации в някои от симулационните програмни продукти: • Без първия член – безинерционна вълнả • Без първите два члена - стационарна вълнả (стационарно неравномерно движение) • Без първите три члена - кинематична вълнả (равномерно движение)

  11. 3.1. Уравнения на De Saint Venant • Двете уравнения на De Saint Venant бяха изведени по-горе при приемането на правоъгълно живо сечение на потока. • За канализацията обаче са характерни по-сложни тръбни профили, чиито геометрични параметри се изразяват чрез трансцендентни уравнения. • За кръгло сечение са характерни следните геометрични и хидравлични зависимости:

  12. 3.1. Уравнения на De SaintVenant • За сложните (неправоъгълни) канализационни профили при извеждането на уравненията на De Saint Venant с отчитане на съответните геометрични и хидравлични характеристики се получават следните изрази: където Φ1(h)и Φ2(h)са комплицирани трансцендентни алгебрични функции

  13. 3.2.Особености на прехода от и към напорен режим • Уравненията на De Saint Venant са валидни само за безнапорни потоци, а в канализационните участъци е възможно при определени условия да възникват и напорни движения които, както е известно, се описват формално с други (по-прости) зависимости • При моделирането на динамичните потоци в канализационните мрежи е важно да се дефинират точно местата и моментите на преход от и към напорен режим, за да бъдат прилагани своевременно и адекватно съответните зависимости • Ясно е, че определянето на тези пунктове и моменти е практически невъзможно, затова в съвременните модели и програмни продукти се прилага една опростяваща виртуална конструкция на правите тръбни участъци, известна като “концепция на пиезометричния процеп на Preisman” • Както се вижда от илюстрацията на следващия слайд, пиезометричният процеп на Preisman решава радикално проблема с преминаването от и към напорен режим в правите канализационни участъци, като въвежда профил с безнапорно движение, при което дори при хидравлично претоварване на канализационния участък навсякъде и във всеки момент са валидни уравненията на De Saint Venant

  14. 3.2.Особености на прехода от и към напорен режим • Ширината на пиезометричния процеп b може да бъде определена с израза: където с - скоростта на звука във водна среда • Обикновено се приема b = 0,1D с което при моделирането неизбежно се внася известна (но приемливо малка) грешка

More Related