Download
slide1 n.
Skip this Video
Loading SlideShow in 5 Seconds..
“ ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ и здравното осигуряване в България ” PowerPoint Presentation
Download Presentation
“ ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ и здравното осигуряване в България ”

“ ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ и здравното осигуряване в България ”

86 Views Download Presentation
Download Presentation

“ ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ и здравното осигуряване в България ”

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - E N D - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Presentation Transcript

  1. “ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ и здравното осигуряване в България”

  2. Изменение на броя на здравнонеосигурените 2003 – 2008

  3. Основни данни за проведеното изследване на здравнонеосигурени лица в България • Период на изследването - 6-25 август 2007 година. Екип на Институт по социология на БАН, по поръчка на Институт “Отворено общество” - София • Целева съвкупност - здравнонеосигурени лица над 18-годишна възраст, живущи в градовете • Метод на регистрация – полу-стандартизирано интервю “лице-в-лице” в дома на респондента. Проведени са 1204 ефективни интервюта. Обходени са общо 3339 адреса

  4. Основни данни за проведеното изследване на здравнонеосигурени лица в България Методика на извадката • Информация за генералната съвкупност от здравнонеосигурени лица в страната е получена от пациентските листи на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) • Използван е прост случаен подбор на единици за извадката – основна (1200 бр.) и резерви. Допълнително изискване за подбор е да бъде интервюиран само един член от домакинство • Рекрутиращият раздел е в основния въпросник – избор на респондента сам да посочи дали е здравноосигурен или не.

  5. Здравнонеосигурените лица Социодемографско разпределениена изследваните лица от градовете, които посочват, че не са здравноосигурени: • по-вероятно това да са млади хора с ниско или средно образование • идващи от домакинства с ниски доходи • със засилено присъствие на представители на ромската етническа група

  6. Здравнонеосигурените лица Почти една трета от здравнонеосигурените са до 30 г. (31.8%), а 21.3% са над 50 години Над половината респонденти се самоопределят като бедни, а 5.6% смятат, че принадлежат към богатите домакинства. За хората от нискостатусните групи рискът за отпадане от здравноосигурителната система е по-висок. Това са хора с основно и по-ниско образование, с временна работа или безработни, от ромски произход. Повечето от тях са мъже. Често при тези респонденти съпругът/партньорът също има прекъснати здравноосигурителни права.

  7. Здравнонеосигурените лица Причините да не са здравноосигурени според респондентите са основно три: • безработица • наличието на частни разходи въпреки осигурителната система • финансови затруднения

  8. Откъде разбрахте, че не сте здравноосигурен/а?

  9. Откога не сте здравноосигурен/а? (%) Близо една трета от респондентите декларират, че никога не са били здравноосигурени (има се предвид от началото на реформата). Важно е да се обърне внимание на факта, че близо една четвърт не са осигурени от последните 7-10 месеца. Т.е. от системата непрекъснато изпадат нови лица.

  10. Обръщали ли сте се към държавни институции за съдействие за решаване проблема със здравните вноски? Здравнонеосигурените лица не търсят съдействие от държавните институции, за да решат проблемите си с прекъснатите здравноосигурителни права. Някои от причините: - липса на доверие в държавните институции - прибягването до социални помощи не е социално престижно

  11. Субективноздраве • 84% от здравнонеосигурените лица не са посещавали общопрактикуващ лекар през последните 12 месеца, а 94.5% не са посещавали болница през същия период от време. • Здравнонеосигурените се чувстват в по-добро здраве от останалите • Етническите малцинства се чувстват в по-добро здраве от останалите Това не е защото са с обективно по-добър здравен статус, а защото имат занижени критерии за здраве.

  12. Здравнонеосигурените са предимно бедни • 60% от медианния доход при тях е около 100 лева, докато за 2007 година официалната линия на бедността е била 152 лева. 45% от здравнонеосигорените попадат под тази официална линия на бедността • Здравнонеосигурените и особено тези от ромското и турското малцинство се чувстват по-бедни от средния български гражданин. Разликата в “самочувствието” е много по-малка от действителната разлика в доходите

  13. Образование • Здравнонеосигурените са по-ниско образовани спрямо средните показатели за страната, но това не се дължи на самото образование, а на свръхпредставеността на хора от малцинствата • При всички етнически групи образованието на здравнонеосигурените е сходно с това на здравноосигурените • Ниското образование обаче допълнително засилва маргинализацията

  14. Жилища Сред здравнонеосигурените: • има повече домакинства, които нямат течаща вода и баня • повече домакинства живеят в пренаселени жилища Това отново се дължи на големия дял етнически малцинства.

  15. Многомерната бедност

  16. Какви мерки трябва да бъдат предприети, за да мотивират здавнонеосигурените да се върнат в системата? • Как да бъде реформирана системата, за да намали несправедливостта на достъпа? • Какво да бъде включено в пакета, предлаган от държавата в рамките на социалната защита, за да отговори социалната подкрепа на нуждите на здравнонеосигурените от уязвимите групи?

  17. “ЗДРАВНОНЕОСИГУРЕНИТЕ и здравното осигуряване в България”