250 likes | 563 Vues
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В МОЯ РОДЕН КРАЙ. На 17 юли 1393 г. след три месечна обсада турците превземат Търново Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир.
E N D
На 17 юли 1393 г. след три месечна обсада турците превземат Търново Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир.
Падането на Видинското царство в ръцете на турците през 1396 г. слага крайна Втората българска държава
Завоевателите напълно премахват или обезличават аристокрацията, а българският народ е обречен на безмилостен гнет и жестока асимилация ,
избиват и разпръскват българската интелигенция.
Паметник в Скопие на Карпошовото въстание от1689 г Ростислав Стратимирович –Второто търновско въстание 1686г Антиосманска съпротива на българите протича през целия период на османското владичество. Паметната плоча до входа на костницата в памет на участниците в Чипровското въстание-1688г
Ильо Марков Петко войвода Най-масовата и постоянна форма в българската антиосманска съпротива е хайдутството. Първото известно сведение за хайдути в нашите земи е от 1454 г Панайот Хитов Филип Тотю Хаджи Димитър
Георги Раковски поставя българското освободително движение на организирана основа, обединява емиграцията във Влашко и обосновава идеологията и тактиката на четническото движение. Той създава Първата българска легия / 1861г. в Белград), в която се подготвят много дейци на националната ни революция. Паметник на Първата българска легия с образите на Георги Раковски и Васил Левски в парка Ташмайдан в Белград
През 1869г.се съставя Българския революционен централен комитет в Букурещ , който си поставя за цел освобождението на България чрез революция “морална и с оръжие”.
Васил Левски успява да изгради Вътрешна революционна организация, състояща се от комитети , обхващащи цялата страна. Начело е Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията се осъществява по конспиративни канали.
Старозагорското въстание е организирано от БРЦК,който преценява ,че с избухналото през май 1875г. въстание в Босна и Херцеговина настъпва благоприятен момент за общо въстание в България . Времето за подготовката се оказва крайно недостатъчно, а повечето от предвидените в предварителния план инициативи остават нереализирани . На уречения ден – 16 септември 1875г., опит за въстание е направен само в района на Стара Загора, с. Червена вода, Русенско и в Шуменско. Тома Кърджиев - деен организатор на Червеноводската чета Войводата на Червеноводската чета Върбан Йорданов
Главен организатор на Априлското въстание е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на 1875. Според изработения от него план ,българските земи са разделени на революционни окръзи: I - Търновски (главен апостол Ст. Стамболов с помощници Хр. Караминков (Бунито) и Г. Измирлиев), II - Сливенски (главен апостол Ил. Драгостинов и помощници Стоил войвода, Г. Икономов III - Врачански (главен апостол Ст. Заимов и помощник Г. Апостолов и IV - Пловдивски (главен апостол П. Волов помощник Г.Бенковски), V- Софийски / главен апостол Н.Обретенов и помощник Н.Славков/
Копривщица Георги Тиханек (от ляво),
Въстанието в Клисура Нейчо Калъчев Никола Караджов Христо Драганов
Батак Трендафил Керелов
Брацигово „Синджирли бунар”, мястото, на което Васил Петлешков прочита препис на „Кървавото писмо” и обявява въстанието. знамето, ушито от учителката Ана Гиздова.
Да сведем глава пред подвига на Априлци и да носим в сърцата си безсмъртните им завети, за да съхраним и запазим извоюваната с кръв национална идея и да пребъде България!