1 / 31

Възлагане актуализация на РПР

Проект на актуализиран документ на Регионален план за развитие на Североизточен район - 2009-2013г. Възлагане актуализация на РПР. Възложител на изготвяне Проект на актуализирани документи на Регионалните планове за развитие 2009-2013г. на 6-те района от ниво 2 - МРРБ

Télécharger la présentation

Възлагане актуализация на РПР

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Проект на актуализиран документ наРегионален план за развитие наСевероизточен район- 2009-2013г.

  2. Възлагане актуализация на РПР • Възложител на изготвяне Проект на актуализирани документи на Регионалните планове за развитие 2009-2013г. на 6-те района от ниво 2 - МРРБ • Изпълнение на проекта - фирма „МАКАТО „ АД със съдействието на „БЪЛГАРСКА РЕЙТИНГОВА АГЕНЦИЯ „ АД • Отделите СПКРР в районите от ниво 2 са съдействали при актуализацията

  3. Причини за актуализация • Като страна-членка на ЕС България от 1 януари 2007 г. трябваше да изпълни изискванията на Регламент (ЕС) № 1059/2003 г. за Общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана от ЕВРОСТАТ за регионите в ЕС.През 2006г. беше констатирано, че два от районите съответстващи на нивото NUTS 2- Северозападен и Югоизточен и един от районите на ниво NUTS 1- Северна България, не отговарят на изискването за минимален брой на населението. • В тази връзка беше предложена и съгласувана сЕвростат промяна на териториалния обхват на районите, който да бъде прилаган в програмния период 2007-2013 г. от оперативните програми, съфинансираниот фондовете на Европейския съюз. • Членството на България в ЕС практически промени икономическите, политическите и международните условия за развитие на българските райони. • Друга причина за актуализация на плана е приетият и влязъл в сила от 31 август 2008 година нов Закон за регионално развитие и Правилник за неговото приложение/обн. в ДВ, бр. 80/12.09. 2008г./

  4. Причини за актуализация • Реформата вкохезионната политика и новите регламенти на ЕС за периода 2007-2013 г. изискват ефективно взаимодействие на националната и европейската законодателна рамка за регионално развитие с цел осигуряване на добро управление и ефикасност на инструментите, подпомагащи регионалното развитие. • Промените във вътрешните и външни условия, в нормативната, институционалната и политическата среда в контекста на членството в ЕС, настъпили след приемането на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие, са значителни и определят необходимост от актуализацията им с оглед осигуряване на адекватност и съответствие с новите условия. • Новият териториален обхват практически вече е използван при разработването на Националната стратегическа референтна рамка на България за периода 2007-2013 г., която е приета от Европейската комисия и от Оперативната програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., която е основен инструмент на регионалната политика у нас. Актуализацията е направена на база предоставена информация от Национален статистически институт към 31.12.2006г. /по някои показатели/и към 31.12.2007 г.

  5. Задачи на актуализацията • Една от главните задачи на актуализацията на регионалните планове за развитие е засилването на стратегическата ориентация по отношение на общоевропейските цели за развитие на регионите, отразени в “Стратегически насоки за развитие на Общността” и адаптирането им към финансовите инструменти, прилагани за периода 2007-2013 г. • Втората важна задача на актуализацията на РПР има за цел да констатира и оцени промените в икономическото, социалното и инфраструктурното развитие, които настъпват на основа на промените в териториалния обхват, както и да сравни средните параметри на развитие на конкретния район със средните за районите в страната и ЕС.

  6. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 Новият териториален обхват на Североизточния район се формира от областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен/ без областите Разград и Силистра/. СИР включва следните административно-териториални единици: 4 области и 35 общини – Варненска област с 12 общини, Добричка област с 8 общини, Шуменска област с 10 общинии Търговищка област с 5 общини територия - 14 487 кв.км население – 992 081 жители Североизточен район Северозападен район Северенцентраленрайон 992081 Югозападен район Югоизточен район Южен централен район

  7. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 Състояние на регионалната икономика • Статистическата промяна на териториалния обхват на района след 01.01.2007 г. доведе до намаляване на общия брой на населението и общата площ и оттук до промяна на стойностите на икономическите показатели на района, които са по-ниски в сравнение с предишното състояние. • Регионалната икономика на Североизточен район се нарежда на четвърто място сред останалите райони от ниво 2 в страната по основните показатели за равнище на икономическо развитие. • Независимо от настъпилите промени районът разполага със значителен икономически потенциал, основан на благоприятното географско положение и транспортна достъпност (включително по море), развитието на традиционни индустрии, селското стопанство, търговията и услугите особено в сектора на туризма. Сравнителни данни на РПР и актуализирания РПР: • По показателя БВП на човекот населението: - за 2003г. 3 749лв./ч, а за 2006г. Североизточен район е на 2-ро място с 5 589лв/ч., като изпреварва Югоизточен и Южен централен район. - за 2007 г. средната стойност БВП на човек от населението за района е 6338 лв., като само област Варна с 8 008 лв/човек е над средната стойност на индикатора за района, както и за страната, а останалите области – Добрич, Търговище и Шумен, са значително под средното ниво за района. • По принос на БВП в националнияБВП в сравнение с 2003г., когато е бил на 3-то място, през 2006г. Североизточният район изостава и заема4-то място. Приносът на Североизточния район в съвкупния БВП на страната за 2007 г. е 11.13 %, като значително се различава от средното ниво за страната.

  8. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 • С най-голям принос в секторите индустрия (63.39%) и услуги (62.41%) е Област Варна, който е по-голям от приноса на останалите области взети заедно. Област Добрич има водещо място в аграрния сектор – 35.03%, но с най-малък принос в сектор „Индустрия” - 8.42%. Област Търговище е на последно място сред другите области по дял в два икономически сектора – съответно 19.04% дял в аграрния сектор и 8.25% в услугите на района. • При сравнение на регионалния БВП на човек от населението със страните в Европейския съюз (ЕС-27) и Еврозоната, Североизточен район се класира на едно от последните места с 3 834евро/човек от населението за 2006г., при 23 600 евро/човек от населението за ЕС – 27.

  9. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 СОЦИАЛНА СФЕРА • С най-висок коефициент на заетост за 2003г. - област Варна - 46%, над средния за страната (42,4%) и за района (40.2 %). Всички останали области са с коефициент на заетост под стойностите за страната и района. С най-висок коефициент на заетост за 2007г. - област Варна – 53.2%, над средния за страната (49,0%) и за района (48.6 %). • Коефициент на заетост в останалите области за 2007г- под стойностите за страната и за района. • Най-голямо повишение на коефициента на заетост в сравнение с 2003г. - в област Добрич – 8,5 пункта, Търговище и Шумен – 7,5. • За 2007 г. от общо 289911 заети лица в района заетостта по икономически сектори е с дялове 4.43% заети в аграрния сектор, 35.64% в индустрията и 59.93% заети в сектора на услугите. Заетите в индустриалния сектор превишават по брой заетите в селското стопанство, което е показател за известен напредък в общото технологично развитие на района и качеството на човешките ресурси, както и резултат от промяната на териториалния обхват на района. • Равнището на безработица в района - устойчив спад за периода 2002-2007 г. от едно високо ниво през 2002 г. – 21.9%, до ниво от 10.8%, което се задържа над средното за страната през 2007 г.

  10. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 СОЦИАЛНА СФЕРА • Във вътрешно регионален план коефициентът на безработица намалява устойчиво в област Варна при сравнително по-ниски стойности и в област Добрич. Динамиката в осигуряването на нови работни места в област Търговище е висока и това води до сериозно намаляване на броя на безработните лица от над 30% (коефициент на безработица) през 2003 г. до 12.0% през 2006 г., като през 2007г. се забелязва леко повишение на безработицата. В системата на образованиетоСевероизточен район се нарежда около средните равнища за страната с общо 429 образователните заведения, 346 общообразователните училища и 6 университета / 5 във Варна и 1 в Шумен/ Системата на здравеопазването в района разполага с относително добре изградена здравна мрежа: - броят на здравните заведения е 39 към 2003г. с 6566 болнични легла; – към 31.12.2007 г. общо 34 болнични заведения с 4771 легла, 257 лечебни заведения заизвънболнична помощ и 26 други здравни и лечебни заведения с общо 883 легла. Осигуреността с болнични легла е 47,8 (на 10 000 население) като районът заема средно ниво за страната по осигуреност със здравни грижи.

  11. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 Туристическо развитие • Независимо от настъпилите промени в териториалния обхват Североизточният район продължава да заема водещо място в развитието на туризма сред районите в страната с дял от 32.75% от общите приходи от нощувки през 2007 г. и на второ място с 33.39% отлегловата база на страната след Югоизточен район - 39.16%. • Наличие на диспропорции в развитието на туризма на ниво области: - концентрация на 97.98% от легловата база на района - области Варна и Добрич; - приходите от настаняване 98,67% - области Варна и Добрич; - области Шумен и Търговище взети заедно делът на местата за туристическо настаняване и приходите е незначителен – съответно 2% от броя на леглата и 1.32% от приходите. • Концентрацията на туристическите дейности в крайбрежните територии и развитието на традиционен морски туризъм продължава да влияе благоприятно върху приходите и заетостта в района, но от друга страна не създава предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на туристическите дейности на територията на целия район. • Природогеографскитедадености и богатото културно-историческо наследство на Североизточния район са важни предпоставки за развитието на алтернативни форми на туризма като културен, аграрен, екологичен, приключенски, ловен.

  12. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 Преки чуждестранни инвестиции • Чуждестранните инвестиции са един от важните и обективни индикатори за инвестиционната атрактивност на района. През 2003г. в Североизточен район нарастването е със 76% спрямо 2002г. Районът се нарежда на второ място в страната по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции – 12,8% от общия им размер. Преобладаващ дял от преките чуждестранни инвестиции (над 65%) - на територията на Варненска област, над 7% в Шумен, над 4% в Добрич и Търговище около 2%. • За 2007г. преките чуждестранни инвестиции са 1,460,035евро, като в Североизточния район отбелязват значително нарастване през последните години и се увеличава дела на района в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1,144,853 евро, Търговище - с 125,870 хил.евро и Шумен – 123,180 хил.евро.

  13. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 Инфраструктурно развитие • Пътната мрежа в Североизточния район - обща дължина 5318 км, - 2667 км от тях са пътища от РПМ, - 2651 км са общински пътища. • Републиканската пътна мрежа на територията на района в сравнение с 2003г., когато е обхващала 72 км – автомагистрали, 597 км - пътища І клас, 748 км- пътища ІІклас и 2207 км пътища ІІІ клас, през 2007г. обхваща 84 км – автомагистрали, 484 км - пътища І клас, 467 км- пътища ІІклас и 1633 км пътища ІІІ клас. • Автомагистралите и първокласните пътища имат основна роля за интегрирането на района с други райони в България и съседни райони в Република Румъния. • На територията на областите Търговище и Добрич не са изградени автомагистрали и връзките им със съседните области се осъществяват от пътища І и ІІ клас. • Най-голямо значение за интегрирането на Североизточния район в националната и европейска пътна мрежа имат първокласният път Е-772( Ябланица -В. Търново – Шумен), път І-7(Силистра- Шумен- Ямбол- Елхово), път Е-70 (Русе-Варна) и път Е-87(Дуранкулак-Варна-Бургас-Созопол- М. Търново). Път Е-87 в участъка му между Бургас и Варна е част от европейски транспортен коридор № 8, свързващ Адриатика с Черно море.Изграждането на АМ „Черно море” между Варна и Бургас ще е от голямо значение за подобряване транспортното обслужването на крайбрежието, извеждане на транзитния трафик по-далеч от чувствителната крайбрежна територия, курортните селища и комплекси по брега.

  14. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 • Железопътната мрежа към 31.12.2001г.- втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Североизточния район. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района е 516 км, които съставляват 12,8 % от ж.п. мрежата на страната. • По ниво на удвояване на ж.п. линиите - СИР е на първо място в страната. • По степен на електрификация - над средното ниво - 65,9%, като изпреварва всички останали райони с изключение на Югозападния район. • Към посочения момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. • Воден транспорт– добре развит. • Пристанище Варна като пресечна точка на трафик от Европейските транспортни коридора- № 7, № 8 и № 9е важен център на транспортната система на страната и играе важна роля в развитието на икономиката на страната и на района. • Терминалите са разположени на Варна-изток и Варна –запад • Пасажерският терминал ияхт-клуба”Порт Варна” са разположени до пристанище Варна-изток. На своите кейове Морска гара може да приема пътнически кораби с дължина 240 м и 53000 GT брутен тонаж. Пристанището и крайбрежието като цяло разполагат с голям потенциал за развитие накруизен туризъм. • Въздушен транспорт- Летище Варна е едно от летищата в страната, които имат статут на международни и тук е съсредоточена значителна част от обслужваните международни дестинации. • Характерно за последните години е бързото нарастване на въздушния трафик - самолетодвижения2008 г. - 15 129 бр., т.е. с 10 % повече спрямо 2005 г.; - пътникооборот– 1999 г. – 511 819 пътника, 2005 г. – 1546 925 пътника, т.е. три пъти повече; 2008 г. тенденция за намаляване - 1 450 192; - повече от 132 излитания на ден за 2008 г.; - над 70 вътрешни и международни линии.

  15. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 Възобновяемиенергийни източници /ВЕИ/ • В Стратегията за устойчиво развитие на Република България се предвижда по-широкото въвеждане на ВЕИ, като до 2010 г. техният дял трябва да достигне 12 % от общото количество на произведената електроенергия, а до 2020 г. – 20 %. Най-големи надежди се възлагат на малкитеВЕЦ и ветрогенераторите. • В крайбрежните територии на Североизточния район съществуват отлични възможности за развитието наветроенергетиката - попадат в т. н. Зона на голяматаветроенергетика. • КалиакраУиндПауър АД e първият проект заветро-генераторен парк. • Друг източник за ефективно производство на електричество е слънчевата енергия - малка част от територията на СИР попада в зона с природни възможности за такова производство

  16. Социално-икономически профил на СИР от ниво 2 Околна среда • Политиката за опазване и възстановяване на околната среда е свързана с неразделна част от политиката за интегрирано регионално и местно развитие. • Разходите за опазване на околната среда в страната през 2007 г. са на обща стойност 1 164 817 - близо два пъти повече в сравнение с 2004 г. • В Североизточния район за периода 2000-2007 направените разходи за опазване и възстановяване за околна среда санарастнали близо 3 пъти. През 2007 г. най-големи разходи са направени в област Варна – 81,6% от разходите за района, следвана от област Шумен - 7,8%. В областите Добрич и Търговище са направени най-малки разходи за околната среда . • Защитени територии • Във връзка с НАТУРА 2000: - по Директивата за защита на дивите птици обект на защита на територията на СИР са 9 зони; - по Директивата за запазване на природните местообитания предстои преглед от страна на ЕК и приемането на предложения от страната ни списък.

  17. АКТУАЛИЗИРАН SWOT АНАЛИЗ • В проекта на актуализирания документ на РПР СИР 2009-2013г. силните и слаби страни на Североизточния район, благоприятните възможности и потенциалните заплахи са формулирани на база актуализирания социално-икономически анализ на района и служат за актуализиране на стратегическата част на плана по отношение потенциала за развитие и проблемите на района от ниво 2: • Актуализирани силни страни:Подходящи условия за реализиране на комбинирани превози на товари „море-река” (връзка р. Дунав– Черно море), „море- път (жплиния) и за развитие на транспорта като важен сектор на регионалната икономика; Добре развита телекомуникационна мрежа в областите Варна и Добрич, позволяваща използване на модерни информационно-комуникационни технологии в публичния и частния сектор; Значителен потенциал за използване на ВЕИ, особено на ветрогенератори предвид отличните възможности на района, попадащ в т. н. Зона на голяматаветроенергетика (КалиакраУиндПауър АД e първият проект заветро-генераторен парк); Силно развит туристически сектор - морски туризъм, с възможност за разнообразяване на основния туристически продукт с алтернативни форми в богатия на природни и културни обекти хинтерландна района; Висок капацитет и широк диапазон на предоставяне на социални услуги и равни възможности в най-големия административен център на района – Варна • Актуализирани слаби страни: Негативно въздействие от автомобилния транспорт върху околната среда, особено в най-чувствителната крайбрежна зона; Неудовлетворително състояние на жп гарите по отношение обслужването на пътници и големивремезагуби за пътуване с жптранспорт; Липса на ПСОВ в област Търговище; Необходимост от подобряване на сметосъбирането и управлението на битовите отпадъци в областите Търговище, Шумен и Добрич; Ограничен достъп до Интернет и изоставане в развитието на информационното общество в селата и в по-малките градски центрове; Изоставане в изграждането на телекомуникационната мрежа в областите Търговище, Шумен и в по-малките населени места, което възпрепятствавъвеждaнето на иновации и модерни технологии; Наличие на територии с по-значителни демографски загуби (вкл. поради външна миграция на населението) и концентрация на надхвърлящ възможностите на техническата инфраструктура брой население в най-големия административен център – Варна

  18. АКТУАЛИЗИРАН SWOT АНАЛИЗ • Актуални възможности:Привличане на ресурси от европейските фондове за социално-икономическо и инфраструктурно развитие и за опазване на околната среда в района; Развитие на териториалното сътрудничество в зоната на Черно море; Развитие на транснационалните инфраструктурни мрежи за по-пълно усвояване потенциала на Черно море и крайбрежието му; Използване възможностите на ГИС при въвеждането на интегрирано териториално планиране и осъществяването на интегрирано устойчиво развитие на крайбрежните и морските пространства • Запазва се възможността заразвитие на Източен Балкански транспортен коридор по направлението на път І-7 Силистра-Шумен/Търговище-Ямбол-Елхово-ГКПП Лесовои разширяване на трансграничното сътрудничество, но предвид променения териториален обхват на района, отпадат общите действия със съседни заинтересовани райони за ускоряване развитието на този транспортен коридор • Актуални заплахи: Забавяне изграждането на АМ „Черно море”; Замърсяване на Черно море и на крайбрежните територии; Повишена конкурентна среда в рамките на ЕС; По-нататъшно задълбочаване на различията в благосъстоянието и развитието между центъра (крайбрежната зона, особено Варна) и периферията (селски, отдалечени райони); Високо ниво на външната миграция и особено на млади хора от района към най-големия административен център – Варна • С приемането на България в ЕС на 01.01.2007г., логично отпада възможността за присъединяването й към съюза, както и заплахата за забавяне на процеса по присъединяването. • Спазени препоръки при актуализиране на SWOT-анализа: • Да се осигури логическа последователност при представяне на изводите от SWOT-анализа на района от ниво 2 • Да се редуцират силните страни на района от ниво 2 чрез обединение на сходни позиции

  19. ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СИР • Визията, целите и приоритетите в проекта на актуализиран документ Регионален план за развитие на Североизточен район за периода 2009-2013г. са формулирани на база актуализирания социално-икономически и SWOT-анализ • Основания за промяна на Визията, целите и приоритетите: • Членството на България в ЕС от 1 януари 2007 г.; • Нов териториален обхват на района от ниво 2, валиден от 01.01.2007г.; • Актуализирана Национална стратегия за регионално развитие за периода 2009-2015г.; • Разработени оперативни програми за периода 2007-2013 г., финансирани от фондове на ЕС; • Нови цели и приоритети накохезионната политика на ЕС и на хармонизираната с европейскотозаконодателсдтво национална политика за регионално развитие • Визия: “Североизточен район, проспериращ европейски регион с висок и устойчив темп на развитие и жизнен стандарт, базирани на земя, интелект, Черно море, богато културно-историческо наследство, инфраструктура и екология, предпочитано място за живот, инвестиции и туризъм.” • Визия за развитие на СИР според РПР, приет с решение на МС №1014/30.12.2005г.: “Превръщане на Североизточния район за планиране в проспериращ европейски регион, европейска врата на България към богато културно-историческо наследство, промишлен и аграрен център с висококвалифициран човешки ресурс, предпочитано място за живот, инвестиции и туризъм. Постигане на високи и устойчиви темпове на икономическо развитие и жизнен стандарт, базирани на земя, интелект, Черно море, Дунав, културно-историческо наследство, инфраструктура и екология.” • Отпадат: • Река Дунав като географски потенциал на СИР, поради промяна в териториалния му обхват; • Развитието на аграрния сектор като приоритет на ПРСР 2007-2013г. и ОПРСРА 2007-2013г.

  20. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ • В проекта на актуализиран документ РПР СИР 2009-2013г. се запазват определените в РПР СИР 2007-2013г. 3 стратегически цели, които са актуални и след промените в териториалния обхват на СИР: • Стратегическа цел 1: „Развитие на динамична икономика, основана на конкурентоспособност и иновации” • Стратегическа цел 2: „Мобилизиране и повишаване качеството на човешкия потенциал и достигане на европейски стандарти на заетост и жизнена среда”; • Стратегическа цел 3: „Въвеждане на съвременни подходи на управление, развитие на партньорството и териториалното сътрудничество” В проекта на актуализиран документ РПР СИР 2009-2013г. се запазват 5 приоритета: • Приоритет 1: „Подкрепа за икономическо развитие, основано на растеж и заетост” • Приоритет 2: „Постигане на качествен и атрактивен туризъм и териториално балансиране на туристическото развитие в района” • Приоритет 3: „Повишаване потенциала на човешките ресурси и подобряване на социалната, образователната и културната инфраструктура” • Приоритет 4: „Екологизацияна средата и устойчиво градско развитие” • Приоритет 5: „Повишаване на административния и проектен капацитет и подобряване на публичните услуги” • Приоритетите и специфичните цели в проекта на актуализиран документРегионален план за развитие на СИР 2009-2013г. взаимодействат на всички нива за постигане насинергичен ефект в балансираното и устойчиво развитие на СИР, обвързване със стратегическите цели на националната и европейската регионална политика ис ОПРР 2007-2013г., на допълняемост, а не дублиране между отделните приоритети и специфични цели за развитие на района.

  21. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ • От проекта на актуализиран документ РПР СИР 2007-2013г. отпадат следните 2 приоритета: • Приоритет 2:„Развитие на конкурентоспособен аграрен сектор, съживяване на селските райони”, поради липса на регионална насоченост в дейностите, които ще се подкрепят по ПРСР 2007-2013г. и ОПРСРА 2007-2013г. • Приоритет 7:„Развитие на териториалното сътрудничество”, предвиждащ значителни интервенции, насочени в областите Силистра и Разград, които с промените от 2007г. в териториалния обхват на района водят до тяхното отпадане • За развитие на териториалното сътрудничество в района следва да се използват възможностите на учредената през м. септември 2008г. НПО “ЧерноморскиЕврорегион”, наСОП “Черно море 2007-2013г.”, по която СИР е избираем район и на програмата на ЕС "Черноморска синергия“. Стратегически цели и приоритети според РПР СИР 2007-2013г.:

  22. ПРИОРИТЕТИ И СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ • Приоритет 1 – Подкрепа за икономическо развитие, основано на растеж и заетост Специфична цел 1.1:„Развитие на привлекателна бизнес среда” (преформулиранаот “Развитие на активна бизнес среда” за по-голяма точност и коректност при запазен обхват) Обосновка: повишаване конкурентоспособността на регионалния бизнес, създаване на привлекателни условия за развитието му. Подкрепа в три направления - изграждане на бизнес-инфраструктура, създаване и развитие на клъстери и инвестиционен маркетинг Финансова подкрепа:ОПРР (Приоритетни оси 1 и 4), ОПРКБИ (Приоритетни области 2 и 3) Специфична цел 1.2: „Изграждане на иновационен капацитет и насърчаване на научното и технологичното развитие в района” Обосновка: внедряване на системи за управление на качеството, екологично чисти и енергоспестяващи производства, продуктови и технологични иновации. Средства за технологичното обновление - чрез прилагане на ефективна система засътрудничество между общини – НПО сектор – образователни институции - местни предприемачи. Да се предвиди финансово осигуряване за реализирането на 40 иновационни проекта по РИС на СИР, проект по 6-та Рамкова Програма на ЕК, финализиранпрез януари 2008 г. с бюджет 466 000 евро. Финансова подкрепа:ОПРКБИ (Приоритетна област 1) Специфична цел 1.3: „Развитие на инфраструктура, допринасяща за конкурентоспособността на района” Обосновка:отпадат интервенции, свързани с националната и ЕС политика за развитие на транспорта по ОП „Транспорт”, както и насочените към областите Силистра и Разград. Направления за подкрепа: Транспортна инфраструктура (РПМ ІІ-ри и ІІІ-ри клас, ОбПМ,вкл. участъци от пътІІ-29 и пътІІ-71 по решение на ОСР-Добрич, подкрепено от РСР СИР); Използване на СИР като интермодалентранспортен възел и гр.Варна като транспортно-логистиченцентър с участието на вариативнитранспортни вериги от воден, железопътен и автомобилен транспорт в Черноморския регион-част от транспортен коридор №8 и възможност за обвързване с коридор №7 за предоставяне на кратки, гъвкави и сигурни маршрути за превоз на товари; Алтернативни източници на енергия;ИКТ-системи Финансова подкрепа:ОПРР(Приоритетна ос 2) и ПРСР(Приоритетна ос 3 заОбПМ извън обхвата на ОПРР)

  23. ПРИОРИТЕТИ И СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ • Приоритет 2 – Постигане на качествен и атрактивен туризъм и териториално балансиране на туристическото развитие в района Специфична цел 2.1: „Активизиране на туристическото развитие в цялата територия на района” Обосновка: развитие на алтернативни форми на туризъм с позитивно влияние върху сектора и традиционните отрасли в района, социализацията, валоризацията и подобряването на достъпа до културно-исторически и природни обекти, определяне на охранителна зона и режими на ползване, създаване на правилник за управление, експлоатация и обучения за заетите; потребност от реализиране на проекти за подобряване на координацията и качеството на управление превенцията на риска в крайбрежните области и във вътрешността на района с цел развитие на туризма и маркетинга на дестинациите в устойчива и сигурна околна среда. Финансова подкрепа:ОПРР (Приоритетна ос 3) и ПРСР (Приоритетна ос 3) Специфична цел 2.2:„Създаване, развитие и популяризиране на регионален туристически продукт” (преформулирана от “Информационно, институционално и кадрово осигуряване на туристическото развитие в района“с цел постигане на коректност и по-тясна обвързаност с предлаганите интервенции) Обосновка: формиране на регионален туристически продукт и популяризирането му в национален и международен аспект. Взаимодействие с учреденото през 2003г. Сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток” за разработване на териториите, отдалечени от черноморското крайбрежие, които остават недостатъчно позната дестинация Финансова подкрепа:ОПРР (Приоритетна ос 3) и ПРСР (Приоритетна ос 3) ОтпадаСпецифична цел 3.1.:“Подобряване на туристическото развитие на морското крайбрежие” - с цел да се осигури устойчивост на сектор “Туризъм”, диверсификация на туристическите услуги чрез разнообразяване на туристическия продукт и популяризиране на културните и природните забележителности в района.Последствия от концентрацията на инвестиции по морското крайбрежие: еднообразие на туристическия продукт, трудност за диверсификацията му, натиск върху природните системи

  24. ПРИОРИТЕТИ И СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ • Приоритет 3 - „Повишаване потенциала на човешките ресурси и подобряване на социалната, образователната и културната инфраструктура (преформулирането касае единствено обхвата, който е разширен чрез включване и на културните институции с оглед постигане на комплексно въздействие върху качеството и стандарта на живот) Специфична цел 3.1: Подобряване достъпа до образование и обучение с ново качество и насърчаване на заетостта Обосновка: целта запазва обхвата си, интервенциите отговарят на целите на Лисабонската стратегия, на Политиката на сближаване в подкрепа на растежа и заетостта (Стратегически насоки на общността 2007-2013) и приоритетите на националната политика. Дейностите насочени към: инвестиции в човешки капитал, модернизация на МТБ, гъвкавост и стимулиране участието на жените на пазара на труда, намаляване на неравнопоставеността и проявите на всички форми на дискриминация. Висок капацитет от възможности за реализиране на проекти, предоставящи широк диапазон социални услуги и равни възможности- в най-големияадминстративен център на района Варна Финансова подкрепа:ОПРЧР (Приоритетни оси 2 и 3), ОПРР (Приоритетна ос 1) Специфична цел 3.2:„Повишаване качеството на живот” (преформулирана от “Повишаване качеството на живот чрез инвестиции в социални дейности” Обосновка: запазва своя обхват и насоченост, като промените касаят единствено източника на финансова подкрепа. Интервенциите насочени към: подобряване състоянието на културни, образователни и здравни институции, осигуряване на достъпна среда. Финансова подкрепа:ОПРЧР (Приоритетна ос 1), ОПРР (Приоритетна ос 4)

  25. ПРИОРИТЕТИ И СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ • Приоритет 4 – „Екологизацияна средата и устойчиво градско развитие” Приоритетът запазва значението и обхвата си поради негативните тенденции, констатирани в актуализирания социално-икономически и SWOT-анализ. Предвидените интервенции се определят от значението на околната среда за бъдещето развитие на Североизточен район и ще окажат пряко влияние върху качеството на живот на населението и осигуряването на подходящи условия за бизнес инвестиции. Специфична цел 4.1: Развитие на екологична инфраструктура Обосновка: промените касаят обхвата на интервенции, съобразно възможностите за подкрепа по ОПОС и ОПРР, интегрираното управление на планирането в съответствие с трите конвенции на ООН от РИОза интегриране на целите по опазване на глобалната околна среда с процесите на регионалното развитие и устройството на територията, в т.ч. в районите от ниво 2. Дейностите насочени към: транспортните системи, водоснабдяването и канализацията (Директива на Съвета 2000/60/EC и Директива на Съвета 91/271/EEC) , управлението на отпадъците (Директива 75/442/ЕЕС и Директива 1999/31/ЕЕС), предпазването от рискове (прилагане принципите на ИУКЗ при пространствено планиране на територията и акваторията) Финансова подкрепа: ОПОС(Приоритетни оси 1 и 2), ОПРР (Приоритетни оси 1 и 4), ПРСР(Ос 3), СОП “Черно море 2007-2013”, ПрограмаИнтеррег на ЕК и други програми на Общността Специфична цел 4.2: „Интегрирано градско развитие, подобряване на градската среда и стимулиране на малките градове в селските райони” Обосновка: интервенции ще се насочат към благоустройство на градската среда и създаване на благоприятна среда за живот и работа съобразно новите насоки в Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове и Териториалния дневен ред за развитие на ЕС. Финансова подкрепа: ОПРР (Приоритетни оси 1 и 4), ПРСР(Ос 3)

  26. ПРИОРИТЕТИ И СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ • Приоритет 5 – „Повишаване на административния и проектен капацитет и подобряване на публичните услуги”(преформулиран от„Повишаване на административния и проектен капацитет и развитие на модерни форми на услуги” и променен обхватът на приоритета с цел да се избегне дублирането на дейности и да се осигури допълняемости последователност при провеждането на интервенциите. С подобряване на административния капацитет и публичните услугиса свързанииголяма част от предвидените дейности в отпадналия приоритет 7) Специфична цел 5.1: Подобряване на координацията и партньорството при изпълнение на плановите документи и развитие на проектен капацитет Обосновка: включват се интервенциите, предвидени по отпадналия приоритет 7 и целящи добър административен ипроектен капацитет, натрупване на практически опит чрез участие на експертни мрежи за сътрудничество на регионално, национално, международно и транснационално ниво, като предпоставки за повишаване атрактивността на района и подобряване качеството на живот Финансова подкрепа: ОПРР (Приоритетна ос 5), ОП замеждурегионално сътрудничество в ЕС ИнтеррегІVС, ОП за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа, СОП “Черно море 2007-2013” Специфична цел 5.2: „Подобряване на услугите от областните и местните административни структури” Обосновка: интервенциите насочени към намаляване на бюрокрацията и стимулиране на прозрачността в управлението и в предоставянето на услуги чрез обучение на персонала и подобряване на МТБ, делегиране на публични услуги на частния и НПО сектор Финансова подкрепа: ОПАК (Приоритетни оси 1, 2 и 3)

  27. ОБЩА ОЦЕНКА НА НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ • Общата оценка на необходимите ресурси за постигане целитена проекта на актуализиран документ РПР СИР за периода 2009-2013 г. - нов момент в съдържанието на актуализирания документ, обхваща 4 направления: • национално публично финансиране (републикански и общински бюджети, финансови ресурси от други източници – публични фондове, предприятия) • европейски средства (от фондове на ЕС) • международни финансови институции • частно финансиране (частни фирми, банки, застрахователни компании и др.), фондации, асоциации, сдружения и др. • Основни положения при анализа и разпределянето на финансовите средства: • принцип задопълняемост - външното финансиране (особено безвъзмездното подпомагане от ЕС не трябва да замества, а да допълва националното финансиране) • ограничения, произтичащи от нац. законодателство за предоставяне на държавни помощи • последните промени в изготвянето на програми по СФ и КФ на ЕС (Регл.на съвета 1 (EC) No 1083/2006 от 11 юли 2006 г., полагащ общите разпоредби на ЕФРР, ЕСФ и КФ и отменящ Регл. (EC) No 1260/1999, Договор за присъединяване на България/25.04.2005 и приетите Финансови перспективи на ЕС за периода 2007-2013 г. • интерактивен процес на разпределение, съчетаващ елементи на подходите „отгоре надолу” и „отдолу нагоре” • Финансовите таблици показват: • предвиденото националносъфинансиране на задачите (от националния бюджет и от местни източници на средства), бюджетните възможности засъфинансиране от СФ и КФ на ЕС • основават се на анализите на националните и регионални приоритети с дадени ограничения, а не под формата на сума за отделени проекти • данните са сума от средствата по 5-те ОП (ОПРР, ОПРКБИ, ОПРЧР, ОПТ, ОПОС) със съвпадащи приоритети и цели, отнасящи се до СИР, за целия програмен период 2007–2013г.и по години; • финансиране на капиталови разходи от държавния и общински бюджети съгл. ЗДБРБ; • изводи и информация за изпълнението по ОП на територията на СИР от ниво 2

  28. СИСТЕМИ ОТ ИНДИКАТОРИ И ДЕЙСТВИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА • Наблюдение на РПР - за осъществяване и постигане целите на наблюдението се изгражда система за наблюдение, която обхваща: източници, начини и периодичност за събиране, обработка и анализиране на информацията; система от индикатори за наблюдение; органи за наблюдение, организация и методи на тяхната работа; система на докладване и осигуряване на информация и публичност • Ключов момент в разработването на проекта на актуализиран документ РПР 2009-2013г. - разработването на система от индикатори за наблюдение на изпълнението му и за оценка на постигната ефективност и ефикасност (основни и специфични), съвместими с индикаторите по ОП, съгласно Практическото ръководство на ЕК за индикаторите за мониторинг и оценка за програмния период 2007-2013г. • Критерии за избор на индикаторите:обоснованост, информационно осигуряване, възможност за представяне в количествено изражение, разбираемост,информативност, взаимна независимост, йерархична обвързаност • Ключови индикатори за въздействие - БВП (начов. от нас./лв.), БДС (в млн. лв.), Равнище на заетост (в %), служат за оценка постигането на целите при изпълнение на РПР • Общи индикатори (за резултат) и специфични индикатори (за резултат и за продукт) - на ниво приоритет с възможност за отчитане на напредъка и спецификата на района • Орган за наблюдение на РПР – РСР в съответния район от ниво 2 • Годишен доклад за наблюдение изпълнението на РПР - изготвя се от Секретариата на РСР, на база данните и анализа за индикаторите за наблюдение, за всяка календарна година от периода на действие, внася се за обсъждане и одобряване от РСР. Срок - 30 юни на всяка следваща година • Оценка на РПР - за изпълнението на планасе извършват междинна и последваща оценки,предоставящи информация за ефективността от провежданата политика • Междинна оценка - не по-късно от 4 години от началото на периода на действие на РПР, има съществено значение за ефективното му изпълнение, обсъжда се от РСР, по предложение на министъра на РРБ се одобрява от МС • Последваща оценка - не по-късно от 1 година от края на периода на действие на РПР, дава представа за степента на цялостно изпълнение на плана, обсъжда се от РСР, одобрява се от МС • Наблюдението и оценката на актуализирания документ за изпълнение на РПР е необходимо да бъдат обвързани с Единната информационна система за управление на регионалното развитие (ЕИСУРР) и да са в съответствие с основните изисквания за наблюдение и оценка на РР.

  29. ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ • Проектът на актуализирания документ за РПР СИР 2009-2013г. е разработен на принципа на партньорство, публичност и прозрачност (заложен в чл.3, т.6 от ЗРР) с включване на широк кръг заинтересовани страни в процесите на планиране, обсъждане и консултиране, финансиране, изпълнение, наблюдение, оценка и контрол, което гарантира прозрачност, компетентност, ефективност и реалистичност наплана чрез: • информиране на всички заинтересовани страни за Регионалните планове за развитие • представяне на мнения и предложения на формални и неформални работни срещи • осъществяване на широко консултиране чрез публични дискусии, в т.ч. и чрез интернет • участие във формални структури за планиране и мониторинг с партньори на различни равнища - местни и регионални власти, социални и икономически партньори, гражданско общество • Ключови партньори на регионално равнище: НСОРБ, БАРДА, рег. структури на БТПП, БСК, браншови и синдикални организации, АРР, НПО, изследователски и университетски институции • Ново: Застъпване на публично-частното партньорство в процеса на изпълнение на актуализирания документ за изпълнение на РПР за периода 2009-2013г. като инструмент за оптимизиране на предоставяните продукти и услуги за обществото • Информация и публичност относно процеса на разработване, актуализиране, съгласуване и изпълнение на РПР се осъществява от министъра на РРБ, председеталя на РСР и обл. управители в съответствие с техните компетенции • РСР СИР ще предвиди и осъществи подходящи дейности, за гласност наГодишните доклади за наблюдението на изпълнението на РПР, процеса на изготвяне на междинна и последваща оценки и тяхното окончателно приемане

  30. ИЗГОТВЯНЕ НА EX-ANTE И ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА • Становището относно необходимостта от нова еx–ante(в т.ч екологична оценка) на проекта на актуализирания документ на РПР СИР за периода 2009-2013г. изготвено на база: нов териториален обхват на района от 01.01.2007г., изключващ областите Силистра и Разград,проект на актуализирана НСРР за периода 2009-2015г., ОП за периода 2007-2013 г., нови цели и приоритети на кохезионната политика на ЕС • Относно Еx–ante оценката: • Документът отговаря на националната политика за РР и съответства на регионалната политика на ЕС, осигурено съответствие между стратегически цели и приоритети • Предмет на целенасочени действия в проекта са: увеличаване конкурентните предимства на района, преодоляване на вътрешнорегионалните различия и ключовите дефицити в социалната и техническата инфраструктура, развитие на човешкия потенциал • Извършените промени оптимизират приетия през 2005г. РПР СИР чрез: редактиране на визията предвид членството на България в ЕС от 01.01.2007 и променения териториален обхват; запазване на стратегическите цели; обединение и редактиране на приоритети и фокусиране на човешките и финансови усилия въз основа нуждите, спецификата и възможностите за развитие на района, редактиране и преформулиране на специфични цели, без да се нарушава логиката на интервенция • Относно Екологичната оценка: • Устойчивото развитие на СИР и отчитане въздействието върху компонентите на ОС, особено върху черноморския бряг - неразделна част от политиката за интегрирано РР; положителни тенденции за чистотата на въздуха по всички наблюдавани компоненти с изкл. на по-високата запрашеност в районите за оценка и управление на КАВ, няма негативни тенденции за качеството на повърхностните и подземните води; на второ място по отн. дял на население, обслужено от ПСОВ; най-много (32) функциониращи депа за битови отпадъци, 9 защитени зони по Дир. 79/409/ЕС (за птиците), добавен анализ на потенциала на СИР за използване на ВЕИ • Заключение: В проекта на актуализиран документ на РПР СИР 2009-2013г. е запазена логиката на интервенция и не се налага повторна ex-ante оценка, несъщественото влияние на икономическата активност върху състоянието на ОС не налага и повторна екологична оценка.

  31. АКТУАЛИЗИРАН ДОКУМЕНТ НА РПР СИР – 2009-2013г БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО! Отдел “Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Североизточен район” ГД “Регионална политика и системи за управление” МРРБ За контакти: 9000, Варна, ул. “Преслав” №26, Тел., факс 052/688-321, E-mail: regdir@vn.government.bg

More Related