СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ООН

1. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ООН

2. ПРЕДИСТОРИЯТА • Наименованието Обединени нации, предложено от президента на САЩ Франклин Рузвелт, за пръв е използвано в Декларацията на ОН от 1 януари 1942 г.; • Първата Международна конференция за мир е свикана в Хага през 1899 г. за разработване на съглашение за мирно разрешаване на кризи, предупреждаване за война и правила за водене на войни; • Предшественик на ООН е ОН, организация, замислена при сходни обстоятелства по време на Първата световна война и учредена през 1919 г. в съответствие с Версайската система от договори „за развитие на сътрудничеството между народите и за осигуряване на тяхната сигурност”. ОН прекратява своята дейност заради неспособността си да предотврати Втората световна война.

3. Декларацията отСен-Джеймс • Наименованието Обединени нации, предложено от президента на САЩ Франклин Рузвелт, за пръв е използвано в Декларацията на ОН от 1 януари 1942 г.; • Първата Международна конференция за мир е свикана в Хага през 1899 г. за разработване на съглашение за мирно разрешаване на кризи, предупреждаване за война и правила за водене на войни; • Предшественик на ООН е ОН, организация, замислена при сходни обстоятелства по време на Първата световна война и учредена през 1919 г. в съответствие с Версайската система от договори „за развитие на сътрудничеството между народите и за осигуряване на тяхната сигурност”. ОН прекратява своята дейност заради неспособността си да предотврати Втората световна война.

4. Атлантическата харта • На 14 август 1941 г., три месеца след Лондонската декларация, на борда на военния кораб „Августа” е направена нова крачка по пътя към създаване на международна организация. Тя е в резултат на срещата между президента на САЩ Рузвелт и министър-председателя на Великобритания Чърчил; • На 14 август двамата държавни дейци публикуват съвместна декларация, която влиза в историята под името „Атлантическа харта”; • Този документ не е бил договорен между двамата държавници. Той не излага някаква определена официална програма за устройството на света. Както се посочва в самия документ, той само потвърждава „някои общи принципи на националните политики на назованите страни (САЩ ш Великобритания), принципи върху които те основават своите надежди за по-добър бъдещ свят”; • „След окончателното унищожаване на нацистката тирания” се казва в т. 6, президентът на САЩ и министър-председателят на Обединеното кралство „се надяват на установяване на свят, който ще даде на всички страни възможност да живеят в сигурност за своите територии, а също да се установи такова положение, при което всички хора от всички страни ще могат да живеят през целия си живот без страх и недоимък”; • В т. 7 се казва, че такъв свят трябва да предостави на всички възможност свободно, без всякакви пречки, да плават по моретата и океаните;

5. Декларация на ОН • В първия ден на 1942 г. президентът Рузвелт, Уинстън Чърчил, Максим Литвинов — от името на СССР и Цзи Вен от името на Китай, подписват кратък документ, който впоследствие става известен като „Декларация на ОН”. • На следващия ден тази декларация е подписана и от представителите на други 22 държави. • Подписвайки този важен документ, държавите се задължават да положат максимални усилия за постигането на победа и да не сключват сепаративен мир.

6. Декларация на ОН • Осъщественият съюз е сформиран върху принципите на Атлантическата харта. Първият пункт от Декларации на ООН гласи, че държавите, които са я подписали: ” се присъединяват към общите програмни цели и принципи, заложени в общата Декларация на президента на САЩ и министър-председателя на Великобритания от 14 август 1941 г., известна под името Атлантическа харта”. • Първоначално тази Декларация е подписана от следните 26 държави:

7. САЩ; Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия; СССР; Китай; Австралия; Белгия; Канада; Салвадор; Гватемала; Хондурас; Люксембург; Нова Зеландия; Норвегия; Полша; Югославия; Коста-Рика Куба; Чехословакия; Доминиканската република; Гърция; Хаити; Индия; Нидерландия; Никарагуа; Панама; Южно-Африканския Съюз Впоследствие към Декларацията се присъединяват: Декларация на ОН

8. Мексико; Колумбия; Ирак; Иран; Либерия; Парагвай; Чили; Уругвай; Египет; Сирия; Франция; Филипините; Бразилия; Боливия; Етиопия; Еквадор; Перу; Венецуела; Турция; Саудитска Арабия; Ливан Декларация на ОН

9. Конференциите в Москва и Техеран • Към 1943 г. всички главни съюзни държави приемат задължението да се борят за пълната победа и да положат след това усилия, за създаването на такъв свят, в който „хората от всички страни да могат да живеят без страх и недоимък”. Остава да се набележи общият план на международната организация. • Това е направено на Конференцията на министрите на външните работи на Великобритания, СССР и САЩ, състояла се през октомври 1943 г. в Москва. • На 1 ноември на пресата е предаден за публикуване документ, подписан от Вячеслав Молотов, Антъни Идън, Кордел Хел и Фу Бил-Шян, китайски посланик в Москва.

10. Конференциите в Москва и Техеран • Това е Декларация за съвместни действия по всички въпроси, отнасящи се за капитулацията на противниците, пункт 4-и на която гласи:”Че те (министрите на външните работи) признават необходимостта от учредяването във възможно най-кратък срок на всеобща международна организация за поддържане на международния мир и сигурност, основана на принципите на суверенното равенство на всички миролюбиви държави. Членове на тази организация могат да бъдат всички държави, големи и малки”. • Два месеца след публикуването на тази Декларация четирите държави, в Техеран, столицата на Иран, провеждат първата среща на Рузвелт, Сталин и Чърчил. Те публикуват нова Декларация, в която съобщават за разработените от тях съгласувани планове за окончателната победа. По въпроса за мира Декларацията провъзгласява: ”Ние вярваме, че съществуващото между нас съгласие ще осигури траен мир. Ние напълно признаваме високата отговорност, лежаща върху нас и върху всички Обединени нации, за постигането на такъв мир, който да получи одобрението на преобладаващата част от народите на земното кълбо и който ще отстрани бедствията и ужасите на войните за много поколения”.

11. Конференцията в Думбартън-Оукс • Ръководните принципи за бъдещата международна организация са установени. Но от определянето на принципите и целите на тази организация до нейното фактическо създаване е още далече. • Необходимо е да се разработи план, който да бъде приет от болшинството от държавите • За тази цел представителите на Великобритания, Китай, СССР и САЩ провеждат делова конференция в частна къща в Думбартън-Оукс, Вашингтон.

12. Конференцията в Думбартън-Оукс • Съвещанията завършват на 7 октомври 1944 г. Четирите държави разработват план за създаването на международна организация, който е представен за разучаване и обсъждане от всички правителства на ОН и народите на всички страни. Съгласно плана, приет в Думбартън-Оукс, ООН трябва да има следните основни органи: • Генерална Асамблея (Общо събрание), в която да участват всички членове на организацията; Съвет за сигурност, в състав от 11 члена, като 5 от тях трябва да са постоянни членове, а другите 6 да се избират от Генералната асамблея измежду останалите държави, членки на ООН, за срок от 2 години; Икономически и Социален съвет и Международен съд. Освен това се предвижда и създаването на Секретариат.

13. Конференцията в Думбартън-Оукс • Същността на плана се заключава в това, че отговорността за предотвратяването на бъдещи войни трябва да се възложи на Съвета за сигурност. • В компетенциите на Общото събрание са отнесени правото да разглежда и обсъжда въпроси и да прави предложения за поощряване на международното сътрудничество и за предотвратяване на конфликтите, заплашващи международния мир. • То има право да обсъжда въпроси на сътрудничество по проблеми на поддържането на мира и сигурността, а също и въпроси по разоръжаването. • То няма право да прави предложения по въпроси, намиращи се вече за обсъждане от Съвета за сигурност. • Всякакви въпроси, изискващи прилагането на някакви мерки, трябва да се предават на Съвета за сигурност. • Извънредно важният въпрос за реда на гласуване в Съвета за сигурност остава открит на конференцията в Думбартън-Оукс. • Съществена особеност на плана, приет в Думбартън-Оукс, е също и това, че държавите-членки на Организацията се задължават да предоставят в разпореждане на Съвета за сигурност въоръжени сили за съдействие при изпълнение на неговите задачи по поддържане на мира и сигурността и предотвратяване на актовете на агресия. Според общото мнение, отсъствието на такива сили е било сериозна слабост на ОН или по-точно, на неговия апарат за запазване на международния мир.

14. Конференцията в Думбартън-Оукс • Планът е подложен на сериозно обсъждане от всички страни. Правителството на Великобритания публикува подробен коментар, а в САЩ Държавният департамент разпространява 1 900 000 екземпляра на текста на проекта, приет в Думбартън-Оукс, и организира поредица от лекции, радиопрограми и кинопредставления, за да обяснят същността на този проект. Забележки и конструктивна критика постъпва от редица правителства, в т.ч. на Австралия, Белгия, Канада, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, СССР, Обединеното кралство, САЩ, Чехословакия, Франция и Южно-Африканския Съюза. • Подробното обсъждане на проекта в пресата и по радиото дава на народите на съюзните страни възможност да обсъдят достойнствата на новия план за укрепване и поддържане на мира. • Подчертавани са различията между новия план и Пакта на ОН, като се признава, че предоставянето на въоръжени сили в разпореждане на Съвета за сигурност се явява значителна крачка напред.

15. Конференцията в Ялта • Остава да се изпълни още един пропуск в предложенията, приети в Думбартън-Оукс - да се определи реда за гласуване в Съвета за сигурност. • Това е направено в Ялта (Крим), на конференцията между Рузвелт, Сталин и Чърчил, с участието на техните министри на външните работи и началниците на Генералните им щабове. • На 11 февруари 1945 г. от името на тази конференция е обявено за разрешаването въпроса за реда на гласуване в Съвета за сигурност и за свикването на конференцията в Сан-Франциско.

16. Конференцията в Ялта • ”Ние решихме, заявяват Рузвелт, Сталин и Чърчил, в най-близко време да учредим съвместно с нашите съюзници, всеобща международна организация за поддържане на мира и сигурността...Ние се съгласихме за това, че на 25 април 1945 г. в Сан-Франциско, САЩ, да бъде свикана конференция на ОН, за да се подготви Устава на тази организация, в съответствие с положенията, приети по време на официалните съвещания в Думбартън-Оукс”. • На 5 март 1945 г. са изпратени поканите за тази Конференция. Едновременно с това са изпратени за съгласуване и постигнатите договорености в Ялта по въпроса за реда на гласуване в Съвета за сигурност. • Скоро след това, в началото на април, внезапно умира президентът на САЩ, Рузвелт, който изиграва важна роля при разработването на плана за конференцията в Сан-Франциско. • Възникват опасения, че конференцията трябва да се отложи. • Новият президент, Труман, решава да не се прекъсват, започналите вече преговори и конференцията е открита в предвидения ден.

17. Конференцията в Сан-Франциско • Отначало на конференцията в Сан-Франциско са поканени само 45 държави, включително 4-те държави-инициаторки. • Това са държавите, които са обявили война на Германия и Япония и са се присъединили към Декларацията на ОН. • Една от тези държави, Полша, не участва в конференцията, защото съставът на нейното ново правителство е обявен твърде късно. Затова е оставено място за подписа на Полша, като една от първите страни, подписала Декларацията на ОН. Към времето за откриване на Конференцията все още няма общопризнато полско правителство, но на 28 юни е обявено за сформирането на такова и на 15 октомври 1945 г. Полша подписва Устава, встъпвайки по такъв начин в списъка на първоначалните членове на Организацията. • По предложение на Франция, на Конференцията са поканени Сирия и Ливан. • Конференция по своя инициатива поканва 4 други държави: Белоруската ССР, Украинската ССР и току-що освободените Дания и Аржентина.

18. Конференцията в Сан-Франциско • В Сан-Франциско се събират делегатите на 50 страни, представляващи над 80 % от населението в света. Събрани са хора от всички раси, религии и континенти, изпълнени с решимостта да създадат организация, способна да запази мира и да помогне да се устрои по-добър живот. • В дневния ред на Конференцията влизат предложенията, приети в Думбартън-Оукс, на базата, на които делегатите трябва да разработят Устав, приемлив за всички държави. • В Конференцията участвуват 850 делегати, а заедно с тях, съветниците, личния състав на делегациите и секретариатите на Конференцията, общият брой на лицата, участващи в работата на Конференцията достига 3 500 души. • Освен това има и над 2 500 представители на пресата, радиото и кинохрониките, а също наблюдатели от различни институции и организации. • Конференцията в Сан-Франциско е не само една от най-важните в историята, но, по всяка вероятност, и най-многобройната от всички международни форуми, провеждани някога.

19. Конференцията в Сан-Франциско • Ръководствата на делегациите на държавите-инициаторки председателстват последователно пленарните заседания. • Конференцията е председателствана последователно от: Антъни Идън (Великобритания), Вячеслав Молотов (СССР), Едуард Стетиниус (САЩ) и Сун Цзи-Вен, (Китай). На по-късните заседания В. Молотов е заменен от Андрей Громико, а А. Идън от лорд Халифакс. • Пленарните заседания на такива конференции са само последният етап от работата им. Значителна част от работата трябва да бъде извършена в подготвителните комисии, от които постъпват предложения в общото събрание в такава форма, в каквато те трябва да се поставят за гласуване. • На Конференцията в Сан-Франциско голямо значение има начинът за гласуване. Всяка част от Устава трябва да бъде приета и фактически е приета с болшинство от 2/3 от гласовете. • Конференция в Сан-Франциско се справя с огромната си работа точно за два месеца. • Конференцията назначава Ръководен комитет, включващ ръководителите на всички делегации. Този Комитет решава всички основни принципни и политически въпроси. Но даже при наличието на само един член от всяка държава, в състава на Комитета има 50 души и той е твърде голям за детайлно разработване на въпросите. Затова е избран Изпълнителен комитет в състав от 14 ръководители на делегации за подготовка на препоръките на Ръководния комитет.

20. Конференцията в Сан-Франциско • Проектоуставът е разделен на 4 части. Всяка част е обсъждана от специални комисии. • Първата комисия се занимава с обсъждането на общите цели на Организацията, нейните принципи, състава на членовете, въпроси за секретариата и за начина на изменение на Устава. • Втората комисия обсъжда пълномощията и задълженията на Генералната асамблея. • Третата – пълномощията на Съвета за сигурност. • Четвъртата комисия работи над проекта за Статут на Международния Съд. Този проект е разработен от комисия от юристи на 44-те страни, работещи във Вашингтон през април 1945 г. • Тези 4 комисии от своя страна се разделят на 12 технически комитети. По такъв начин се осигурява по-бързо и задълбочено обсъждане на въпросите и постигане на възможно по-пълно съгласие. • Провеждат се 10 пленарни заседания на всички делегати, а заседанията на комитетите, на които се дискутира всяка дума и запетая на Устава са около 400. • Налага се да се приемат решения не само относно отделни думи и фрази. Трябва да се вземат и решения по въпроси от изключителна важност. Има много сериозни разногласия и различия в мненията и възгледите и дори една или две кризи, в течение на които някои наблюдатели изказват опасения, че Конференцията може да завърши преждевременно, без споразумение.

21. Конференцията в Сан-Франциско • Възниква въпрос, за статута на «регионалните организации». Много страни имат свои договори за регионална отбрана и взаимопомощ. Съществуват например Междуамериканска система и Арабска лига. Как да се съгласуват тези регионални организации с международната организация? Конференцията решава да ги привлече в мирното разрешаване на споровете, а в някои случаи – за участие във вземането на принудителни мерки, при условие че целите и действията на такива организации съответстват на целите и принципите на ООН. • По времето на ОН съществува особен ред за преразглеждане на договори, сключени от неговите членове. Трябва ли да се предвиди такъв ред, създавайки ООН? • Конференцията взема решение, че договорите, сключени след създаването на ООН трябва да се регистрират в Секретариата на ООН и да се публикуват след това. • Що се отнася до преразглеждането на договорите, то не са дадени никакви специални указания и препоръки по този въпрос, въпреки че такова преразглеждане може да бъде препоръчано от Генералната асамблея при разглеждане на всяка ситуация, изискваща мирно разрешаване. • Конференцията добавя нова глава, разглеждаща въпроси, които не касаят предложенията, приети в Думбартън-Оукс. Тази глава предвижда организацията на управлението на териториите, намиращи се под опеката на ООН. • Във връзка с това има много въпроси: Трябва ли въпросните територии да се явяват цел на системата за опеката при постигане на „независимост” или „самоуправление” за народите? Ако целта трябва да е независимост, то как да се постъпва с такива територии, които са твърде малки за това, как сами да се защитават? и др.

22. Конференцията в Сан-Франциско • Въпросът за юрисдикцията на Международния Съд също е предмет с продължителни дебати. Конференцията решава, че държави — членове на Организацията, не са подчинени на юрисдикцията на Съда задължително, но те могат доброволно да заявят за своето съгласие да признаят нейната задължителност. • Много внимание е отделено също на въпроса за начина на внасяне на поправки в Устава. В края на краищата и по този въпрос е постигнато съгласие. • Най-продължителни и горещи спорове предизвикват въпросите за правата на всяка държава от „Голямата петорка” да налага „вето” на решенията на Съвета за сигурност, органът, който има най-големи правомощия. Има и моменти, при които споровете по този въпрос заплашват от прекъсване на Конференцията. • Малките държави се страхуват, че в случай на заплахи за мира от страна на една държава от постоянните членове на Съвета за сигурност, той ще е лишен от възможността да взема решения, а в случай на стълкновение на две държави, които не са постоянни членове на Съвета за сигурност, „Голямата петорка” може да вземе произволни решения. • Ръководейки се от тези съображения, малките държави се стремят да ограничат правото на „вето”. Но големите държави единодушно настояват, че това положение е жизнено важно и подчертават, че главната отговорност за поддържане на международния мир пада с цялата си сила върху тях. В края на краищата, в интерес на създаването на международната организация, малките държави отстъпват по този въпрос.

23. Конференцията в Сан-Франциско • Този въпрос, както и други жизнено важни въпроси, е разрешен само благодарение на това, че всяка държава е преизпълнена с решимост да се създаде, ако не съвършена международна организация, то поне най-добрата от възможните. • На 25 юни делегатите се събират за последен път на пленарно заседание в залата на Операта в Сан-Франциско. Председателствуващият, лорд Халифакс, представя на събранието окончателния проект за Устав. „Ние никога в живота не сме приемали по-важни решения”, казва той. • Предвид на световното значение на това събитие, той предлага да се отстъпи от обичайния способ за гласуване с вдигане на ръка. Затова когато въпросът е поставен за гласуване, всички делегати стават от местата си и стоят прави. Това правят и всички присъстващи: служебният персонал, представителите на пресата и около 3 хил. посетители. Когато председателят съобщава за единодушното приемане на Устава, залата се огласява от мощни овации. • На следващия ден в залата на Дома на ветераните, делегатите един след друг отиват до голямата кръгла маса, на която лежат два исторически документа: Уставът на ООН и Статутът на Международния съд. • Зад всяка делегация, на фона на ярки цветове, са разположени в полукръг флаговете на 50-те нации. При ослепителните светлини на мощни прожектори всеки делегат поставя своя подпис. • Представителите на Китай, първата жертва на агресия от страна на държавите от Оста, има честта първа да се подпише. • След нея се подписват другите. Подписите са 153.

24. Конференцията в Сан-Франциско • „Уставът на ООН, който вие току-що подписахте, казва президентът Труман в своето обръщение по време на последното заседание на Конференцията, се явява здрава основа, върху която ние можем да построим по-добър свят. Този акт ще влезе в историята. След победата в Европа и в очакване на окончателната победа в тази най-разрушителна война, ние удържахме победа над самата война... Заедно с този Устав за цялото човечество се открива надеждата за настъпването на такова време, когато всички достойни негови представители ще получат възможност да живеят така, както това подобава на свободни хора”. • Президентът посочва, че Уставът действително ще се използва само ако всички народи в света се преизпълнят с решимост за неговото изпълнение. „Ако ние не съумеем да използваме Устава, казва той в заключение, ние ще се окажем предатели по отношение на всички тези, които дадоха живота си за това, да ни дадат възможност свободно и в условия на сигурност да се съберем тук за създаването на този Устав. Ако ние се опитаме да го използваме за егоистични цели, в интерес на някоя нация или неголяма група от нации, ние също ще бъдем виновни в такова предателство”. • С подписването на Устава, ООН не започва да съществува. В много страни Уставът трябва да бъде също одобрен от конгресите или парламентите. Затова е предвидено, Уставът да влезе в сила, когато правителствата на Китай, Франция, Великобритания, СССР, САЩ и болшинството от другите страни, подписали Устава, го ратифицират и известят Държавния департамент на САЩ. • На 24 октомври 1945 г. това условие е изпълнено и ООН става реалност. 4-годишният труд за разработване на планове и многогодишните надежди се осъществяват, сформирайки международната организация, създадена с цел да се сложи край на войната, да способства за тържеството на мира и справедливостта и настъпването на по-добър живот за цялото човечество. • 24 октомври ежегодно се отбелязва като ден на ООН

25. 10 януари 1946 г.В Централната зала на Уестмистърския дворец в Лондон се открива първата Генерална Асамблея (Общо събрание) на ООН. На нея са представени 51 държави.

26. 10 декември 1948 г.Общото събрание приема Общата декларация за правата на човека.1 ноември 1956 г. Събира се първата Извънредна специална сесия на Общото събрание по въпроса за кризата в района на Суецкия канал. Тя постановява да се създадат първите въоръжени сили на ООН за поддържане на мира — Извънредните въоръжени сили на ООН.

27. 18 септември 1961 г.По време на пътуване в Конго, в авиационна катастрофа загива Генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд.1969 г. На Международната организация на труда е присъдена Нобелова награда за мир.25 октомври 1971 г. Общото събрание предоставя място на представителите на Китайската Народна Република.13 ноември 1974 г. Генералната Асамблея признава Организацията за Освобождение на Палестина за „единственият законен представител на палестинския народ”.

28. Декември 1984 г.Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Нуеляр,учредява Бюро на ООН по извънредните операции в Африка за съдействие при координирането на усилията за оказване на извънредна помощ на гладуващите.1988 г. На операциите на ООН по поддържане на мира е присъдена Нобелова награда за мир. През този период са проведени 7 операции по поддържане на мира или за наблюдение.27 април 1993 г. Независимостта на Еритрея е провъзгласена на 27 април 1993 г. в резултат на референдума под наблюдението на ООН, в хода на който гласуват 98,5 % от регистрираните избиратели.22–24 октомври 1995 г. В Централата на ООН в Ню-Йорк се провежда специално юбилейно заседание на Общото събрание, посветено на 50-годишнината на ООН.

29. 17 декември 1996 г.Общото събрание назначава Кофи Анан (Гана) за седмия по ред Генерален секретар на ООН със срок на пълномощия, от 1 януари 1997 г. и до 31 декември 2001 г.25–27 юни 2001 г. Специална сесия за разглеждане проблемите на разпространението на вируса на СПИН приема Декларация за борба съсзаболяването.29 юни 2001 г. По препоръка на Съвета за сигурност Ощото събрание единодушно избира Кофи Анан за втори срок с пълномощия, изтичащи на 31 декември 2006 г.

30. 24 октомври 2005 г. Отбелязана е60-годишнината на ООН.13 октомври 2006 г. Общото събрание избира Пан Ки Мун (Република Корея) за осми Генерален секретар на ООН. Мандатът му започва от 1 януари 2007 г.

34. Общият брой си остава предишния, защото от 21 януари 1958 г. Сирия и Египет продължават участието си е в ООН като един член — Обединена Арабска Република. • 2. Йемен получава членство в ООН на 30 септември 1947 г., а Народнодемократична Република Йемен — на 14 декември 1967 г. Но на 22 май 1990 г. двете страни се обединяват и от тогава имат в ООН единно представителство. • 3. Федеративна Република Германия и Германската Демократична Република са прието в състава на ООН на 18 септември 1973 г. Във връзка с обединението на ГДР с ФРГ, на 3 октомври 1990 г., двете германски държави образуват една суверенна държава. • 4. Чехословакия е един от първоначалните членове на ООН от 24 октомври 1945 г. С писмо от 10 декември 1992 г. нейният Постоянен представител информира Генералния секретар за това, че Чехословашката Федеративна Република прекратява своето съществование от 31 декември 1992 г., а Република Чехия и Република Словакия подават заявления за приемане в ООН вече в качеството на независими правоприемници. Съветът за Сигурност препоръчва на Общото събрание на 8 януари 1993 г. да приеме Република Чехия като член на ООН. Чешката Република, по такъв начин е приета за член на ООН на 19 януари 1993 г. Република Словакия е приета като член на ООН на 19 януари 1993 г. • 5. Подписвайки Уставът на 26 юни 1945 г. и ратифицирайки го на 19 октомври 1945 г., Социалистическа Федеративна Република Югославия е един от първоначалните членове на ООН до нейното разформироване във връзка с учредяването и приемането в качеството на нови членове на Босна и Херцеговина, бившата югославска Република Македония, Република Словения, Съюзна Републики Югославия и Република Хърватска. От 4 февруари 2003 г. Съюзна Република Югославия става независима Сърбия и Черна гора. • 6. Членството на Сърбия и Черна гора в ООН е до 3 юни 2006 г. заради обявяването на независимост от Черна гора. • Република Черна гора е приета за член на ООН от 28 юни 2006 г.

35. ГЕНЕРАЛНИ СЕКРЕТАРИ НА ООН Даг Хамаршелд (Швеция) (1953-1961 г.) Трюгве Ли (Норвегия) (1946-1952 г.) У Тан (Мянма) (1961-1971 г.) Курт Валдхайм (Австрия) (1972-1981 г.)

36. ГЕНЕРАЛНИ СЕКРЕТАРИ НА ООН Бутрос Бутрос-Гали (Египет) (1992-1996 г.) Хавиер Перес де Куеляр (Перу) (1982-1991 г.) Кофи Аннан (Гана) (1997-2006 г.) Бан Ки Мун (Република Корея) (2006-

37. Въпреки че няма техническо ограничаване на мандатите на Генералния секретар на ООН, нито един от генералните секретари на ООН до сега не е заемал длъжността повече от два мандата. • Каква е ролята на Генералния секретар на ООН? • Генералният секретаре ръководител на ООН и нейното главно административно длъжностно лице. • Той олицетворява Организацията пред целия свят, особено в качеството на водещ международен посредник и миротворец. • Генералният секретар привлича вниманието на международната общност към важни глобални въпроси, от развитието и до разоръжаването и правата на човека, и той е упълномощен да сезира Съвета за сигурност за всякакви проблеми, които заплашват международния мир и сигурност. • С цел съдействие при разрешаването на международните спорове, Генералният секретар може да изпълнява функции на посредник или да използва метода на „тихата дипломация в кулоарите”. • През последните години Генералният секретар активизира работата си в областта на превантивната дипломация с цел предупреждаване за възникване, ескалация или разпространение на международни спорове.

38. Генералният секретар има водеща роля в усилията по реорганизация и рационализация работата на ООН, действайки в тясно сътрудничество с Генералната асамблея и другите органи за осигуряване провеждането на реформите да са насочени в перспектива и да се осъществяват координирано. Това позволява на ООН ефективно да реагира на потребностите на държавите-членки. • Генералният секретар е и председател на Координационния съвет на ръководители от системата на ООН, който се събира два пъти в годината за осигуряване на координацията в дейността за постигане на общите цели на държавите-членки при решаване на широкия диапазон от проблеми. В състава му влизат ръководителите на 27 организации, включващи фондове, програми и специализирани учреждения на ООН, а също Международната агенция за атомна енергия (самостоятелна агенция, действаща под егидата на ООН) и Световната търговска организация, които представят цялата система на ООН.

39. Как се назначава Генералният секретар? Генералният секретар се избира от Общото събрание по препоръка на Съвета за Сигурност. По такъв начин, при назначаването на Генералния секретар всеки от петте членове на Съвета за сигурност може да се възползва от правото си на вето. Колко страни са постоянните членове на Съвета за сигурност? Съветът за сигурност се състои от 15 членове. Пет са постоянните членове — Китай, Руската Федерация, Обединеното кралство, САЩ и Франция, които могат да блокират всяко предложение, внесено на заседание на Съвета, гласувайки против него. Десетте непостоянни членове на Съвета периодически се избират от всички държави-членове за 2-годишен срок.

40. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

41. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

42. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

43. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

44. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

45. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

46. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

47. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

48. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

49. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.

50. ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г.