Индекс на гражданското общество в България

1. Индекс на гражданското общество в България Десислава Христова Национален координатор на ИГО Институт „Отворено общество“- София

2. Данни и изследвания • Терен през 2009: представително, организационно, експертно • Европейско изследване на ценностите • Омнибус 2009 -2010-2011 • Вторични данни • Регионални дискусии • Илюстриращи случаи (казуси)

3. Диамант на гражданското общество

4. Устойчиви тенденции • Ниско гражданско участие • Проблеми с консолидацията на сектора • Финансова неустойчивост • Връзка НПО-граждани • Ниски нива на доверие • Възможности за влияние на гражданските организации

5. Участвали ли сте…. (02.2011)

6. Гражданско участие • Нисък дял на участващи в организираната част на гражданското общество • Тенденции в гражданската активност: неформални групи, интернет мобилизация • Новите лица на гражданското общество • Личния интерес като център на мотивация

8. Ниво на организация • Висока степен на институционализация и демократично управление на организациите • Тенденция към изграждане на инфраструктура от коалиции, мрежи, форуми, платформи на национално ниво • Макар сравнително добре обезпечен технологично, налице са предизвикателства в развитието на човешките ресурси и устойчивостта на финансите на сектора • Ниски нива на международно и европейско коалиране

9. Ценности • Гражданското общество в България се възприема като носител на ценности, но са налице съществени проблеми по отношение на корупционните практики, които поставят под въпрос легитимността на дейността на гражданските организации и механизмите на работа • Установяване на рамка за поведение, етичен кодекс и правила за управление на гражданските организации, както и изработване на трудови правила и стандарти за работа, както и на политики за околната среда и стандарти за управление. • Висока оценка за демократичните практики и принципи за вземане на решения в гражданските организации

10. Възможности за влияние • Самите организации оценяват своето влияние като ограничено - 49,0 %, като едва 1,3% го виждат като значително, а 15,4% – като никакво. Подобна картина чертаят и респондентите от експертното проучване – според 57,1% влиянието е ограничено, а само 8,6% го определят като високо • Съществуват проблеми сред гражданските организации при провеждането на ефективно застъпничество и въздействие върху формиране и осъществяване на политики; • В отделни сектори, като образование, околна среда и подкрепа на уязвими групи, дейностите на гражданското общество са значително по-ефективни и видими.

11. Погледът на гражданските организации

12. Влияние на гражданското общество в процеса на формиране и осъществяване на политики в страната

13. Среда • Икономически и социални проблеми и изоставане в структурните реформи в сферите на здравеопазването, социалната политика, икономиката, образованието и политическото управление • Продължаващи проблеми в съдебната реформа, в борбата с организираната престъпност, в мерките срещу дискриминацията и в подкрепата на уязвими • Ниски нива на обществено доверие и толерантност, които възпрепятстват създаването на социални връзки и социален капитал • Наличие на корупционни практики

14. ЕС: какви нередности

15. Нагласите на гражданите:

16. Силни страни на гражданското общество • Експертно знание и потенциал, добро ниво на информираност за предоставяне на услуги и консултации • Сравнително добре развита организационна структура, обучен персонал • Потенциал за оказване на влияние върху обществените процеси и организиране на застъпнически кампании, особено в социалната сфера • Сравнително добра правна рамка • Подобряване на връзките с бизнеса и развитие на корпоративно-социална отговорност • Добро разбиране и осъзнаване на необходимостта от споделени ценности като прозрачност, демократично управление, доброволчество, дарителство и толерантност • Зелената кауза се оказват успешен модел за гражданска мобилизация • Осъзната е необходимостта от осъществяване на устойчив диалог и партньорство с държавните институции, като се инициират различни проекти и програми и се търси подкрепа от страна на институциите • Идентифицирани са тенденции за самоорганизиране и коалиране на самите граждански организации на каузален принцип с цел оказване на влияние в отделни сектори на публичните политики

17. Основни предизвикателства • Ниски нива на гражданско участие • Финансова неустойчивост, което води до неустойчивост на човешките ресурси • Корупция в публичното пространство, която препятства развитието на гражданско общество, проблематизирайки целите, мисията и дейностите на гражданските организации • Ниски нива на доверие в институциите, включително в НПО • Гражданските организации не се разпознават като легитимния представител на интересите на гражданите • Ограничени възможности за оказване на влияние върху формирането на политики и необходимост от изграждане на устойчиви отношения държава – гражданско общество - липса на обща регулационна рамка и механизъм за осъществяване на процесите на консултация, партньорство и работа между гражданското общество и държавата • Невъзможност на гражданското общество да превърне ценностите в начин на работа и практика • Работата в коалиции и мрежи е все още неустойчива практика • Липса на международни контакти и активност на европейско ниво, което води до маргинално влияние върху процеса на вземане на решения в ЕС и до изолация на българските гражданските организации

18. Препоръки • Възстановяване на връзката на гражданските организации с гражданите: • Стимулиране и засилване на процеса на вътрешна консолидация на сектора • Създаване на подкрепящи механизми за преодоляване на изолацията на българските гражданските организации: ресурсен център, международни партньорства, подкрепа за кандидатстване и финансиране, насърчаване на включването на ниво ЕС • Подобряване на взаимодействието между вземащите решения и гражданските организации и гражданите чрез създаване на устойчива и предвидима среда за взаимодействие • Застъпническа кампания за включване в политическия и публичния дневен ред на въпроса за финансирането на дейността на гражданските организации от държавата и с публични средства

19. Вместо заключение: • Възможни решения на идентифицираните проблеми • Основни сфери на проблематичност: гражданско участие, легитимност на сектора, ЕС и гражданското общество • План за действие

20. Благодаря за вниманието! Десислава Христова 02 930 6642 0877420357 dhristova@osi.bg Програма “Европейски политики и гражданско участие” Институт Отворено общество - София