СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ХВП 31.01. 2013 г.

1. СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ХВП31.01.2013г.

2. Съдържание 1.Състояние на отрасъл ХВП (2006-2010) • Място на отрасъла в индустрията • Развитие на производството и продажбите • Производителност на труда • Структура на ХВП по сектори 2. ХВП във външната търговия • Износ, внос и външнотърговски оборот • Износ, внос и външнотърговски оборот със страните от ЕС • Баланс от външната търговия с продукти на ХВП • Място на българската ХВП на европейския пазар 3. Фактори за развитие на ХВП • Търсене на вътрешния пазар и ниво на покупателна способност • Ефекти от членството на България върху ХВП

3. Място на отрасъла в индустрията Източник: НСИ,Евростат Традиционно ХВП е един от най-силно развитите отрасли в българската индустрия. През 2010 г. ХВП произвежда продукция на стойност 1 807.6 млн. лв. с дял от 10.1% в общата промишлена продукция на страната и 22.4% от тази на преработващата промишленост. Докато делът на ХВП в индустрията общо отчита ръст от 8.8% през 2006 на 10.1% през 2010 г., то за същия период приносът й в преработващата промишленост се увеличава с над 1/3 (от 16.8% на 22.4%). В контекста на световната криза производството на храни, напитки и тютюни се представя по-добре в сравнение с други индустрии

4. Дял на подотраслите в наетите и добавената стойност на ХВП (2008-2010) Източник: Евростат Групата на храните осигурява заетост на около 81% от наетите в хранителната индустрия, но създава средно 66-67% от добавената стойност в нея, което свидетелства за по-висока трудоемкост на производствата от тази група. В производството на тютюневи изделия се създава най-висока добавена стойност на един нает – през 2010 г. 4.4% от наетите създават 10% от добавената стойност в ХВП.

5. Развитие на производството и продажбите на вътрешния пазар по подотрасли Източник: НСИ За периода 2005-2010 г. производството на храните отчита стабилен темп на растеж, докато ръстът при напитките и тютюните е по-колеблив. Това се дължи на дължи на увеличеното търсене на хранителните продукти на вътрешния и международния пазар. След 2007 г. ръстът в продажбите на храни и напитки надвишава този на промишлеността като цяла. Тютюневите изделия обаче се характеризират с намаление на продажбите след 2007 г., като през 2010 г. спадът спрямо 2005 г. е с близо 40%.

6. Продажби на външния пазар по подотрасли (2005=100) Източник: НСИ На международния пазар обаче продажбите на хранителни продукти и тютюни нарастват с много високи темпове – близо 3 пъти при храните и 2.2 пъти при тютюните през 2010 г. спрямо 2005 г., докато продажбите на напитки бележат значителен спад - с 14% през 2008 г., близо 40% през 2009 г. и с 32% през 2010 г., което вероятно е причина и за посоченото в предишната таблица свиване на производството с 13% през 2010 г. Както на вътрешния, така и на външния пазар ръстът в продажбите на групите на храните и тютюневите изделия надвишава значително ръста в продажбите на промишлеността като цяло

7. Равнище и динамика на цените на производител • С членството на България в ЕС цените на производител на вътрешния пазар на хранителни продукти и напитки нарастват значително - съответно с над 37% и над 40% през 2010 г. В същото време цените на тютюневите изделия отчитат намаление с около 9% на вътрешния пазар до 2009, след което слабо растат през 2010 г. с около 4%. • Цените на производител на външния пазар и при трите основни групи на ХВП бележат ръст през 2008 и 2009 г., като най-значимо е увеличението при храните (съответно 33% през 2009 г. спрямо базовата 2005 г.), следвано от това на напитките (близо 16%) и на тютюневите изделия (близо 12%).

8. Ръст в производителността на труда в ХВП и спад в заетостта Производителност на труда по подотрасли Динамика на наетите лица по подотрасли (2005=100) Източник: НСИ, Евростат

9. Производителност на труда в ХВП по сектори • Всички сектори в групата на храните за периода 2005-2010 г. са повишили производителността на труда. Най-висок ръст спрямо 2005 г. е постигнат в производството на други хранителни продукти (близо 3 пъти), растителни и животински мазнини (2.8 пъти),мелничната промишленост (близо 2.5 пъти), готови храни на животни (над 2 пъти). • С най-високо ниво на производителност на труда в отрасъл ХВП през 2010 г. са секторът на тютюневите изделия(19.8 хил. евро на 1 нает), растителните и животинските масла и мазнини (18 хил. евро) и мелничарските продукти (16.5 хил. евро) при средно за отрасъла 8.6 хил. евро. • През 2010 г. с по-ниска от средната производителност в групата на храните са производството на хляб и тестени изделия, преработката и консервиране на риба, производството и преработката на месо и на плодове и зеленчуци. Според някои автори, в тези четири отрасъла равнището на механизация на производството е по-ниско

10. Брой на предприятията от ХВП по сектори (2008-2010) Източник: Евростат В групите на храните и напитките доминират микропредприятията (около 70%), докато при тютюните разпределението по размер на фирмите е по-равномерно.

11. Значение на отделните сектори в ХВП по основни показатели през 2010 г Източник: Евростат

12. Промени в относителния дял на секторите в продукцията на ХВП (2000-2010) Относителните дялове на секторите в произведената продукция и в оборота са съпоставими с малки отклонения от 2-3%.

13. Развитие на производството и продажбите по сектори (2005=100) Всички сектори през 2008 г. отбелязват ръст в производството и продажбите спрямо 2005 г., но при тютюните има значим спад в продажбите на вътрешния пазар (40%).

14. Селскостопански износ и внос (2000-2010 г.) (млн. щ.д.) През последните години както износът, така и вносът на продукти на селското стопанство и хранителната промишленост растат, но с различни темпове. По-бързото нарастване на вноса води до колебливо намаление на положителното салдо до 2007 г., когато нетният баланс от търговията със селскостопански продукти и храни спада до – 154 млн.щ.д. През следващите три години до 2010 г. салдото отново е положително в размер съответно на 219 млн. щ.д., 386 млн.щ.д. и 939.5 млн. щ.д.

15. Структура на външната търговия на България с хранителни и земеделски стоки Източник: Аграрен доклад 2011, с. 73-74. Преработените продукти заематсъответно44.8% през 2007 г,.през 2008 г. - 34.6% и през 2010 г. - 36.3% от структурата на аграрния износ. Търговското салдо от преработената продукция намалява, като през 2007 г. и 2008 г. е отрицателно. Непреработените растителни продукти формират през 2007 г. 32.3% от аграрния износ, през 2008 г. - близо 49% и през 2010 г. – 46.8%, като те са в най-голяма степен отговорни за положително салдо през тези години. В структурата на външната търговия на България с хранителни и земеделски стоки близо половината от износа през последните години се дължи на непреработени продукти, докато във вноса доминират високо преработени продукти .

16. Износ и внос на храни, напитки и тютюни изделия, млн. щ.д. (2005-2010) Източник: Евростат Външнотърговският оборот с продукти на ХВП за периода 2005-2010 г. се увеличава над 2.5 пъти - от около 1380 млн.щ.д. до над 3600 млн.щ.д., като само за трите години след присъединяване на България към ЕС, стокооборотът се е увеличил над 2 пъти. Външнотърговският обмен на стоки на хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната, в резултат на което делът на хранителната индустрия в аграрния оборот достига 66% през 2010 г. След 2005 г. вносът в стойностно изражение на продукти на ХВП превишаватози на износа, в резултат на което хранителната промишленост се очертава като нетен вносител. До 2008 г. отрицателното валутно салдо от обмена с хранителни стоки расте, но през кризисната 2009 г. тенденцията се обръща и отрицателният баланс намалява близо 4 пъти.

17. Промени в структурата на износа и вноса по основни групи продукти на ХВП (2001-2010) (%) Източник: Ковачева, 2012, с. 39 Динамиката в структурата на износа в стойностно изражениеза по-дълъг период (2001-2010 г.) разкрива нарастващото значение на групата на храните (с дял от 72% през 2010 г.) главно за сметка на напитките (със спадащ принос до 7% през 2010 г.). Колебанията във вноса по основни групи не са толкова големи – за същия период храните имат стабилен дял във вноса от над 80%, напитките се колебаят средно около 7%, а тютюните – около 10-11%. Ако експортът на тютюневите изделия обаче устойчиво превишава вноса, не е така при групата на храните и напитките.

18. Структура на износа и вноса на храни (2001-2010) (%) Източник: Ковачева, 2012, с. 40

19. Внос от и износ за ЕС на продукти на ХВП Източник: НСИ След присъединяването на България към ЕС стокообменът с този пазар силно се увеличава. Общият експорт към ЕС за периода 2007-2010 г. нараства с 12%, докато износът на продукти на ХВП за същия период се увеличава в натура 2.5 пъти, а в стойност - около 2 пъти. Относителният дял на ХВП в общата структура на експорта за периода 2007-2011 г. нараства от 5.4% на 9.4%, а в структурата на износа за ЕС – от 7.0% на 12.9%. Тези данни могат да бъдат тълкувани като изразяващи конкурентни предимства на отрасълав условията на евроинтеграция или като по-добро представяне на ХВП в условията на криза в сравнение с другите индустрии.

20. Дял на ЕС, страните от ОНД и трети страни в селскостопанския внос и износ на България (%) До 2006 г. България запазва положително салдо от търговията със селскостопански стоки със страните от ЕС (макар и намаляващо до 27 млн. щ.д.), като през 2007 г. и 2008 г. регистрира отрицателно салдо (съответно -357.9 и -279.3 млн. щ.д.). През следващите две години салдото от търговията със селскостопански стоки с ЕС отново е положително (съответно 201.4 млн. щ.д. и 514.1 млн. щ.д.)

21. Баланс на търговията с продукти на ХВП – общо и с ЕС (млн. щ. д.) Източник: Ковачева и др., 2011, с. 43 Балансът от търговията само с продуктите на ХВП обаче за периода 2007-2010 г. е негативен, т.е за периода вносът надвишава износът. Отрицателният резултат от търговията на българската хранителна индустрия за периода 2007-2010 се дължи предимно на обмена със страни от ЕС. Това може да се тълкува и като индикатор за по-ниска конкурентоспособност на българската ХВП в сравнение с другите страни-членки, докато търговията с трети страни с продукти на ХВП е с положителен резултат.

22. Баланс по основни групи продукти (млн. щ. д.) Източник: Ковачева и др., 2011, с. 43 Най-голям дял в негативния баланс от външната търговия на ХВП има групата на храните. За периода 2008-2010 г. само износът на тютюн и цигари е с положително салдо,докато при напитките вносът по стойност също надвишава износът.

23. Баланс по стокови групи на ХВП – общо и с ЕС (млн. щ. д.) Източник: Ковачева и др., 2011, с. 44

24. Място на българската ХВП в ЕС-27 Източник: Евростат

25. БДС на един зает (хил. евро) Източник: Евростат Все пак за периода след 2008 г. БДС на 1 зает общо за отрасъл ХВП нараства от 8000 евро на 8900 или ръст от 11.2%

26. Производителност на разходи за труд (евро) Източник: Евростат

27. Други показатели за мястото на българската ХВП в ЕС • По показателя относителен дял на разходите за труд в производството на единица продукция, България заема трето място през 2009 и 2010 г. с дял съответно от 9.1% и 9.3% при средно за ЕС-27 13.7% през 2009 г. и 15.0% през 2010 г. • Българската ХВП разкрива определени предимства по показателите за ефективност като норма на печалба и рентабилност; • По показателя брутни инвестиции в дълготрайни активи на един зает, българската хранителна индустрия до 2006 г. е на последно място в рамките на ЕС-27, но през 2010 г. по този показател България е пред Латвия и Литва; • По коефициент на инвестиране (брутни инвестиции в дълготрайни активи на единица добавена стойност по факторни разходи) страната ни е на предпоследно място • По показателя дял на разходите за НИРД в произведената добавена стойност на предприятията от ХВП, за 2007 г. България отчита нулев дял разходи

28. Фактори за развитие на ХВП • Нарастване на покупателната способност - дори в условията на икономическа криза в периода 2008-2010 се отчита увеличаване на покупателната способност на основни хранителни продукти. През 2011 г. покупателната способност намалява спрямо 2005 г. само по отношение на ориза и захарта, докато по всички останали хранителни продукти бележи ръст. • Нарастване на потреблението на основни хранителни продукти - спрямо 2005 г. през 2011 г. намаление в потреблението средно на лице от домакинство се наблюдава само при хляба и тестените изделия, прясното мляко, компотите, вината, ракиите и цигарите, докато по всички останали продукти и напитки се отчита ръст. • Необходимостта от модернизиране на предприятията и въвеждане на европейските стандарти за хигиена и безопасност на храните доведе до значителни инвестиции преди присъединяването към ЕС. • Програмата САПАРД стимулира нарастването на инвестициите в модернизацията на ХВП. • С мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”от ПРСР 2007-2013 г. подкрепата за предприятията от хранителната индустрия в продължава. • Принос към модернизацията и преструктурирането на ХВП имат и преките чуждестранни инвестиции

29. Ефекти на квотите, единните митнически тарифи и експортните субсидии • Квотите са за доставка на краве мляко за преработка, ограничаване на площите на лозята и национални прагове за преработка на домати и праскови. В същото време праговете на тези квоти не са достигнатив преработката на мляко, домати и праскови. • Схемата за единно плащане на единица площ (СЕПП) не стимулира производителите на животински продукти, тъй като преобладаващата част от тях не притежават земя, а така също и производителите на интензивни култури, тъй като субсидията (в сравнение със зърнените) заема незначителен дял в приходите от единица площ. • Въвеждането на единни митнически тарифи за внос от трети страни съществено повлия на месопреработвателната промишленост - намаляване на вносът на говеждо месо от трети страни и увеличаване на вноса на свинско месо от страни от ЕС. • По-бързото нарастване на цените на храните на земеделските продукти и храните на вътрешния пазар в сравнение с техния ръст на европейските пазари създаде по-благоприятни условия за внос, отколкото за износ, което обяснява и изпреварващия ръст на вноса спрямо износа • Експортните субсидии са друг стимул за нарастване на износа • През 2010 г. е одобрената от ЕК промоционална програма „Информационен проект за промотиране на млечни продукти (бяло саламурено сирене, кашкавал) на вътрешния пазар (Германия, Испания)” за 3 години на стойност 6.2 млн. лв.

30. Някои изводи • След присъединяването на България към ЕС, ХВП се развива ускорено и се представя по-добре в растежа в сравнение с други отрасли от преработващата промишленост • Членството на България в ЕС създаде както нови възможности, така и предизвикателства пред българската ХВП. Подобри се бизнес-средата и достъпът до единния европейския пазар. • Ускори се процесът на концентрация на производството, повиши се производителността на трудаи ефективността на производството. • В същото време нарасна конкуренцията, включително и на вътрешния пазар като част от европейския. • Спадът в икономическата активност в селското стопанство доведе до недостиг на суровинни за някои основните сектори - месна, млечна и консервна промишленост. Тези отрасли са силно зависими от вноса на суровини и респективно от конюнктурата на пазарите им. • Размерът и ефективността на направените в отрасъла инвестиции са недостатъчни в сравнение с направените в другите страни от ЕС-27. • Нарастващите цени на земеделските продукти и храните на европейския и световния пазар са силен стимул за по-ускорено развитие на отрасъл ХВП, но повишаването на цените на вътрешния пазар разширява възможностите за внос на конкурентни продукти.