Представена от Катя Минкова X б 2013/2014г. Преподавател: Боряна Гълъбова

1. Маргарет Тачър Желязната лейди Представена от Катя Минкова Xб 2013/2014г. Преподавател: Боряна Гълъбова

2. Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен е британски политик и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство — позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата „Орден на жартиера“. 19 октомври 1925-8 април 2013

3. Биография Маргарет ХилдаРобъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, намиращ се в графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс е собственик на две бакалници, човек със силни религиозни пристрастия спрямо Методистката църква, както и мирянски проповедник. Младата Маргарет се справя добре с училищните занимания. Тя учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 е в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия. Избрана е за председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. — едва третата жена, която застава на този пост. През 1947 г. получава диплома за бакалавър и започва научна работа като химик в Колчестър. Помага за развитието на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед. Тя активно подкрепя изборната кампания на Консервативната партия през 2001 г. На 22 март 2002 лекарите ѝ и препоръчват да не изнася повече обществени речи по здравословни причини, след като е получила няколко леки сърдечни удара.На 26 юни 2003 остава вдовица.В последните години от живота на Тачър, здравето й е разхлабено - в края на 2012 тя претърпява тежка операция за отстраняване на израстък от дебелото черво. Умира на 8 април 2013 в хотел "Риц" в Лондон на 87-годишна възраст, след няколко прекарани мозъчни инсулта.

4. Политическа кариера (1950–1970) По време на изборите през 1950, тя привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се счита за сигурно място за лейбъристите и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Отново се кандидатира през 1951, но отново губи. Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, за когото се жени през декември 1951. Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953. При връщането си на работа тя специализира в данъчните закони. Тачър започва да търси сигурно място сред консерваторите и съвсем малко не ѝ достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1955 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат като кандидат във Финчли през април 1958. Тя лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа реч е в подкрепа на законопроект, който постановява заседанията на местните съвети да са публични.

5. Преждевременно получава място на предната скамейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване, като се задържа на поста до 1964 г. Когато сър Алек Дъглас-Хюм се оттегля, Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на консервативната партия и е наградена с работа като говорител за жилищното строителство и земята. Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г., след това се издига до Транспорт и накрая Образование преди изборите през 1970 г.

6. В Кабинета на Хийт Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става Секретар на Министерството на образованието и науката. В първите месеци в кабинета е принудена да въведе намаление на бюджета за образованието, тя решава, че премахването на безплатното мляко в училищата би било по-безболезнено от другите мерки. Въпреки всичко, това провокира вълна от обществен протест. Нейното време се отличава с много предложения за повече местна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява, дори тогава на това се гледа като политика на левите. Тачър също защитава бюджета на Свободния Университет от опитите да бъде намален.

7. След загубата на консерваторите през февруари 1974 г., тя отново е назначена - за Екологичен секретар в сянка. По време на тази работа тя предприема политика на отхвърляне на класовата система, която заплаща за работата на местните правителства, което от своя страна се оказва популярна политика в консервативната партия. Тя се съгласява със сър Кейт Джоузеф, че правителството на Хийт е изгубило контрола си върху валутната политика. След като Хийт губи вторите избори същата година, Джоузеф и други десни решават да го предизвикат за лидерското му място, но и Тачър решава да направи същото. Неочаквано тя повежда на първия балотаж и спечелва мястото на втория със 130 гласа срещу 119 за Хийт и така става лидер на опозицията.

8. Лидер на опозицията На 19 януари 1976 тя изнася реч в Кенсингтън, в която критикува Съветския Съюз. В отговор, вестникът на Съветското Министерство на отбраната „Червена звезда“ ѝ дава прозвището „Желязната лейди“, което скоро е разпространено по целия свят чрез Радио Москва. Тачър приема прозвището със задоволство и скоро то се свързва с нейния образ - на непоколебим и постоянен характер.  Тачър трябва да действа предпазливо при промяната на разбиранията на Консервативната партия за валутните въпроси. Тя променя становището на Хийт за самоуправление на Шотландия. Интервюто за “Света в действие” на телевизия Гранада през 1978 г., в което тя говори за имигрантите, заливащи Великобритания, предизвиква спорове. Повечето анкети показват, че гласоподавателите предпочитат Джеймс Калаган за министър-председател, дори когато Консервативната партия е водеща, но Лейбъристкото правителство изпитва трудности със синдикатите през зимата на 1978-1979 г.  В тази обстановка консерваторите печелят изборите през 1979 г. и Тачър става първата жена премиер в Европа.

9. Министър-председател 1979–1983 г. Тачър съставя правителство на 4 май 1979 с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държавните разходи. Тя иска държавата да се оттласне от имперското мислене и да се съобразява по-малко с международните събития. Тачър работи в сътрудничество с Роналд Рейгън  и с Брайън Малрони. Тачър започва мандата си в правителството с повишаването на лихвените проценти, за да запълни паричния резерв. Тя предпочита косвените данъци пред данъците върху приходите, данък добавена стойност (ДДС) нараства рязко с 15%, в резултат накоето инфлацията първоначално се увеличава. Този ход удря бизнеса, особено производствения сектор, безработицата бързо преминава границата от 2 милиона души. Първоначалната данъчна политика на нейното правителство е основана на икономическите запаси. Има суров спад в началото на 80-те години на ХХ век и икономическата политика на правителството е остро критикувана. през януари 1982 г. безработните достигат 3 милиона души, размерът на инфлацията е понижен съвсем малко и лихвените проценти спадат. През 1983 г. икономиката е стабилизирана отново и страната е много по-силна по отношение на икономиката и предприемачеството повече от всякога. Тачър осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка и това повишава популярността ѝ сред работната класа.

10.  1983–1987 г. Тачър е решена да намали властта на синдикатите, за това  прибягва до постоянни промени. Няколко професионални съюза решават да започнат стачки, които частично или напълно целят да навредят на нейната политика. Най-значимият опит е този на Националния профсъюз на миньорите, оглавяван от Артър Скаргил.Стачката на миньорите продължава цяла година (1984-1985), преди протестиращите да бъдат принудени да се оттеглят и да се върнат на работа без споразумение.  на 12 октомври 1984, Тачър бива нападната с бомба, поставена от Временната ирландска републиканска армия в Гранд хотел в Брайтън по време на конференцията на Консервативната партия. Както тя, така съпругът ѝ Денис, оцеляват по чудо, без наранявания. Пет души умират при нападението, включително и съпругата на парламентарния служител Джон Уейкъм.  Политическата и икономическата философия на Тачър наблягат на свободните пазари и предприемачеството. От момента, в който получава власт, тя експериментира с разпродажба на малката национализирана индустрия, националната компания за транспорт.

11. След изборите през 1983 г. правителството става по-смело и разпродава повечето от големите държавни имущества, които са принадлежали на народа от 40-те години на ХХ век. По време на Студената война Тачър подкрепя политиката за неизползване на военни сили, както и на президента на САЩ Роналд Рейгън срещу Съветския съюз. Тачър допуска военните сили на САЩ да разположат ядрени ракети в британски бази, което предизвиква масови протести в хода на кампанията за ядрено разоръжаване. Тя се възпротивява срещу използването на британски бази при бомбардирането на Либия от страна на САЩ през 1986 г. През 1985 г. Оксфордският университет гласува да отнеме почетната ѝ степен в протест срещу това, че тя намалява бюджета за образование. Тази награда винаги се е давала напремиери, завършили Оксфорд.

12. 1987–1990 г. Със спечелването на общите избори през 1987 г. тя става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827 година.  През 80 - те години на ХХ век Тачър започва да се занимава с политика в областта на екологията, която дотогава пренебрегва. През 1988 г. тя изнася реч, с която поставя проблеми като глобалната промяна на климата, озоновите дупки и киселинния дъжд. През 1990 тя открива центъра Хадли за прогнози за времето и за изследвания, които самата тя поръчва. В Брюж през 1988 г. Тачър изнася реч, в която критикува предложенията от Европейската общност за федерална структура на Европа и за увеличаване на централизацията при вземането на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания в ЕС, Тачър вярва, че ролята на Европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката страда от високи лихвени проценти, въведени, за да спрат спада в растежа. Тя обвинява канцлера НайджълУолсън, който следва икономическа политика, подготвяща валутния съюз. 

13. Падане от власт Новата система на Тачър да замени местните правителствени данъци е издадена за Шотландия през 1989 г. и за Англия и Уелс през 1990 г. Посочените данъци са заменени от “обществени такси”,които са с еднаква стойност за всеки местен жител. Предвиждат се ограничени отстъпки за социално слабите. Това се оказва най-неприеманата политика от нейното управление.  Тачър вярва, че новите данъци ще бъдат одобрени и е убедена от шотландските консерватори да ги въведе по-рано. Въпреки нейните надежди, ранното въвеждане на таксите води до рязък спада на популярността на Консервативната партия в Шотландия. Допълнителни проблеми се появяват, когато много от данъчните норми, наложени от местните съвети, се оказват много по-високи от предвижданията.

14. Характеристика на политиката, водена от Маргарет Тачър Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на своето управление (1979-1990 г.) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена. Модернизацията на британската икономика и твърдият отпор на опитите за разпалване на класова ненавист от страна на левицата се съчетават в политиката на консерваторите по времето на Тачър с ясния стремеж интересите на страната да бъдат достойно защитени във всяка точка на земното кълбо. Комбинацията от политически национализъм и икономически либерализъм, която лежи в основата на държавническата политика на Маргарет Тачър, кара някои политически наблюдатели да я подозират в “популизъм”. Всъщност тя е един от първите политици в съвременна Европа, открили, че в епохата на края на Студената война отново става възможно успешно да се съчетаят икономическият просперитет и политическата независимост.

15. Своеобразният национализъм на Тачър е и в основата на външната ѝ политика. Обикновено като пример в това отношение се дават решителните ѝ действия при Фолкландската криза през 1982 г. Голямата демонстрация в Лондон срещу данъците на 31 март 1990, датата преди те да бъдат въведени в Англия и Уелс, се превръща в бунт. Милиони хора се противопоставят на плащането на данъците. Тачър отказва да направи компромис и да промени данъците, но неодобрението се оказва основен фактор за нейното падане от власт. Едно от последните ѝ действия в кабинета е да окаже натиск на президента на САЩ Джордж Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да се противопостави на навлизането на армията на Саддам Хюсеин в Кувейт.

16. "Нацията не е нищодруго, освен едно голямо семейство!" М. Тачър